Записките на един българин, който 7 години воюва за родината

Наскоро излезе малката по обем, но твърде любопитна по съдържание книга "Воюваха за земята българска" от Илия Милев. Авторът възстановява историята на баща си Георги Милев, роден в с. Долен чифлик (днес с. Гърмен, община Благоевград) по неговите много интересни ръкописи и спомени.
В първите страници е описано ранното детство на Георги Милев и как, още невръстен и недоучил, заедно с братята си става зидарче в Неврокоп. През пролетта на 1910 г. Георги Милев по принуда е закаран да бъде турски войник в Солун, но успява да избяга и се връща в свободна България. Докато се крие и се лута из София с надеждата да си намери работа, среща двама братя - българи от Вардарско, които го отвеждат в Свищов при вуйчо им - там заживява със семейството и се научава на фурнаджийския занаят. Така преминават няколко приятни и спокойни години сред добри хора, припламва и огънчето на първите сърдечни трепети. Но скоро близките на Георги го призовават към родния край - той с радост се завръща и се включва в Македоно-Одринското опълчение. После става боец в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Седем години от живота си посвещава на военната служба. Удостоен е с най-високи отличия за храброст, създава семейство и дори дочаква правнук.
Книгата, илюстрирана с факсимилета и снимки от личния архив на семейство Милеви и от музея на град Гоце Делчев, се издава по случай 100 години от Балканската война.