Замислете се
/ брой: 114
Мая ЙОВАНОВСКА
Проучване на Агенцията по заетостта показва, че се увеличават работодателите, които имат намерение да търсят нов персонал през следващите шест месеца. Последните две години бяха труден период, но вече набира скорост потребността на работодателите от нови работници. Дори покрай войната в Украйна бизнесът заяви готовност да поеме на работа 200 хиляди украинци. В голямата част обаче не става въпрос за висококвалифицирани специалисти. Каквито от години не достигат на родния пазар. Това беше и основният проблем, изразяван от работодателите преди пандемията - че у нас няма достатъчно и високо-, и средноквалифицирани специалисти.
От години работодателите се оплакват, че образователната ни система не подготвя необходимите специалисти. Но вина като цяло имат и самите работодатели. Години наред липсата на подходящи условия за развитие на специалистите прогонваше квалифицираните и талантливи хора извън границите на България. Липсата на каквито и да е условия не само за развитие, но дори и за издръжка на семейство, накараха специалистите, а и не само тях, но и хората с желание да работят здраво, по чуждите компании.
Работодателите или изобщо нямат социална политика спрямо работниците си, или, ако имат, тя е доста мижава. Много от хората с по-ниска квалификация са именно т.нар. работещи бедни, чийто дял у нас е най-висок.
Нацията застарява, демографските проблеми се трупат, а липсата на привлекателни условия за труд задълбочава още повече тази катастрофа. Защото не стига само да вържеш двата края. Да ти стигнат парите за храна и сметки. Като цяло в българските заплати изобщо липсва компонентата за жилище, за наем, за дом. Излиза, че никой не се интересува иска ли българинът да има семейство, деца. Това не може и не трябва да бъде възможно само за хората с по-високи доходи. Макар че и те, и по-ниско квалифицираните си вдигнаха шапките от България. Ако работодателите не започнат да се замислят, накрая само те ще останат в държавата.