Замърсяването уврежда реките в Обединеното кралство повече, отколкото обществеността си мисли

Проучване на Junk Bunk Ltd установява, че 43% от жителите на Обединеното кралство вярват, че водните пътища са в добро състояние, въпреки широко разпространените проблеми в Англия, Уелс и Северна Ирландия.

Реки, потоци и сладководни блата в Англия, Уелс и Северна Ирландия са опустошени от дифузно селскостопанско замърсяване и отпадъчни води.

Въпреки че само 14% от английските реки отговарят на критериите за „добро” екологично състояние, 43% от хората, запитани в ново проучване, смятат, че сладководните системи на Великобритания са в добро състояние.

Докладът „Проблемни води“ на редица благотворителни организации, включително RSPB и Rivers Trust, разкрива как дори богатите на диви животни, защитени влажни зони и реки, са застрашени от замърсяване, докато възстановяването на качеството на водата е възпрепятствано от липсата на ефективно наблюдение.

По-малко от половината от реките в Уелс са в добро екологично състояние, а 28 от 45 наблюдавани зони по река Уай не успяват да постигнат целите за контрол на нивата на фосфор, причинени от дифузно селскостопанско замърсяване. Независимо от това, големи птицеферми продължават да получават разрешителни за дейност, като в момента около 20 милиона птици се отглеждат всяка година във водосбора на река Уай.

Само 31% от водните обекти в Северна Ирландия са с добро или високо качество, като 76% от езерата в района на Лох Ерн са класифицирани като по-малко от добри, до голяма степен в резултат на измиването на торове от земеделска земя в реките и потоците.

На някои места канализацията също застрашава местности, богати на диви животни, като Лейтън Мос, най-голямото тръстиково легло в северозападна Англия, и място от специален научен интерес, също дом на 30 имота, които разчитат на септични ями и се оценяват като заплаха за изворите, които „хранят“ блатата.

Според друго социологическо проучване, 88% от хората са съгласни, че британските езера, реки и потоци са „национално богатство“, но само 10% определят замърсяването в селското стопанство като най-големия проблем за качеството на водата.

Призовава се за прекратяване на изхвърлянето на отпадни води в реките и по-строги глоби за замърсяващите водни компании, но също така трябва да има и „системна промяна“ в системата за планиране и правнообвързващи цели за биоразнообразието и сладководни системи.

Освен това правоприлагащите агенции се нуждаят от много по-добри ресурси за наблюдение на обекти.

В Англия разходите за наблюдение на защитени обекти са спаднали от около 2 милиона паунда през 2010 г. до 700 000 паунда през 2019 г. Доскоро една средна по размер ферма в Англия е следвало да бъде посетена и проверена от служител на Агенцията по околна среда веднъж на всеки 263 години.

Изчислено е, че разходите за ефективно изпълнение на проектите за наблюдение и контрол в Англия биха били £10 милиона годишно.