Замълчете малко!

Да заявиш публично с присъщото си самодоволство и самообожание, че управлението ти е насочено "към подобряване стандарта на живот на българските граждани и резултатите са налице", когато цяла България е въстанала и ти иска оставката, е повече от дебелоочие. Властта у нас, изглежда, е толкоз разфокусирана от реалния живот, че решението й да се самопохвали за последните 12 години прилича на пир по време на чума. По ирония на съдбата точно в този момент една социологическа агенция, която трудно може да се нарече опозиционна, заби звучен шамар на Борисов и ГЕРБ с данните, че от 55% през май недоволните българи са станали 74% през ноември, подкрепят протестите и желаят нови избори. 

Разбира се, в "поздравителния адрес", подписан от Борисов и тримата му заместници, няма и грам самокритика за други едни резултати, които обяснимо не се споменават. За това, че 2 милиона българи емигрираха от родината в търсене на по-добър живот, за стотиците закрити училища и болници, за поголовното поскъпване на всичко, за всекидневните самоубийства на отчаяни хора, за корупцията, кражбите, лобизма, клиентелизма, партийния подбор на кадрите, срамежливо наречени "слабости и грешки". А какво да кажем за васалната външна политика, за липсата на суверенитет, бруталната цензура, опростачването на нацията и гаврата с българската история?!

Можем още много да изброяваме, но само ще добавим, че и в лъжите трябва да има поне грам политическа хигиена. "Чрез структурите на партията и реалния партиен живот ГЕРБ се опита да чуе проблемите на българските граждани във всяко едно населено място в страната." Е, видяхме как се вслушахте в думите на 2 300 000 пенсионери. Оставихте ги на произвола на съдбата. Оказа се, че само с уличен натиск може да се извоюва нещо. Защото историята го е доказала - когато властта започне да работи срещу народа си, той има право на революция. А случаят с ГЕРБ е точно такъв.