ЗАЛУТАНИ В МЪГЛАТА

Помниш ли, приятелю, бляскавия филм "ВЕЛИКИЯТ ДИКТАТОР" на Чарлс Спенсер Чаплин, милия и смешен Чарли? Помниш ли неговото гениално прозрение от трийсетте години на миналия век за близкото кърваво бъдеще, което нацизмът ни готвеше?
    Добродушният бездомник с мустачките, прекалено големите обувки и бастунчето, разсмивал световната публика десетилетия, този път бе употребил в пълна мощ оръжието на сатирата и убийствената ирония, за да утвърди на свой ред в съзнанието на света тревожния призив на Юлиус Фучик преди разстрела му: "Хора, бдете!"
    Сетих се за "Великият диктатор", когато и аз, подобно на войника Чарли, бдително се озъртах след крушението на тоталитарния социализъм, в търсене на останалите верни другари по нашия странен и залутан "преход" от миналото към едно имагинерно и неясно бъдеще.
Ако помниш, пъстроцветните ни социални и интелектуални съставки на нацията имаха различни, понякога коренно разминаващи се оценки за нашето вчерашно и по-далечно минало - противоречиво, оспоримо и разногледо. И кое от богатия асортимент предлагано Бъдеще виждаха те в мечтите си? Течаха годините на "промяната", в парламентарната ни оперета непрекъснато се сменяха декорите и ариите на действащите лица, но лелеяното бъдеще си остана въпрос, на който никой не даде ясен и убедителен отговор. Нито "левите", заети с украсяване коледната елха на своето близко и по-далечно минало, нито другите, заграбили не само земите, заводите и въздуха на България, но обявили и Времето за своя еднолична собственост!
    Оплетени в паяжина от противоречиви оценки, на които нямахме отговор, прикривахме с нищо незначещи кухи лозунги и размахване на разноцветни знаменца своя мним ентусиазъм, опитвайки се да си дадем кураж и прикрием от самите себе си националната си и идейна безпътица, като периодически - според случая - преминавахме от окопна защита в атака, рамо до рамо с неидентифицирани спътници в политическата и нравствената мъгла, обгръщаща разбитите ни планове за бъдещето.
    Тогава се почувствах като участник в онзи епизод от филма "Великият диктатор", когато Чарли, незначителен редник от армията на държавата Тумания, храбро крачи със затъкнат на пушката щик, в атака срещу враговетe на Родината - сред все по-сгъстяващия се дим от избухващи снаряди, боен газ и пожарища. Но крачи скромният тумански защитник на Фатерланда в бойната редица, крачи, и крачи напред, сред все по-гъстата мъгла, насочил щик към врага. Докато...
    ...Докато храбрият Чарли внезапно се огледа, за да разбере, че се е оказал рамо до рамо в колоната от напредващи вражески войници! Мъглата е объркала посоки и противници, свои и чужди - и защитникът на Тумания, усетил  объркването си, панически хуква назад, подгонен от армията на противника...
    Сетих се за този епизод от филма, защото напоследък все по-често се озъртам със съмнението дали в политическата мъгла, която ни обгръща, не крачим в погрешна посока и в бойните редици на погрешния полк. И крачим например рамо до рамо с идейните родственици на онези, за които социализъм и капитализъм, експлоатация и хора на наемния труд, държавна и кооперативна собственост, социални права и класово правосъдие, или други подобни дреболии, са смехотворни и архаизирани понятия - овехтели категории от марксическите брошурки на миналото, отдавна изхвърлени на бунището на историята. Изтри ли се от националната ни памет какво се бе случило още в първата четвъртина на печалния ни двайсети век на безсмислени загубени войни и удавени в кръв въстания, което очертава и до днес фронтовите граници на националното ни разединение? Сигурно е тъй, защото нашата съвременност е като банков влог от миналото, с нарастваща негативна лихва, който според политическите потребности деформира реалните характеристики и причините за някога случилото се, или разчита на пълната ни национална амнезия. "ЗАЩОТО ВСЕКИ МОШЕНИК - казваше същият разстрелян Юлиус - РАЗЧИТА ПРЕДИМНО НА ЛОШАТА НИ ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ".
    И ако той има право, другарят Юлиус, и ако четем историята в прав текст - такава, каквато е била, а не каквато ни я натрапват сега от учебници или псевдонаучни коментари, колко много са титулуваните мошеници у нас, Боже Господи, колко много!
    И тъй, залутани в мъглата, усещаме ли, как в битката за бъдещето на Родината народът  ни често се оказва в атакуващите бойни редици на вървящите в обратна посока националисти, обединени и разединени патриотари и популисти, фашизоиди или партийни поплювковци, за които членуването в Социалистическата партия, за което някога хората са разстрелвани или гнили по зандани, вече е само въпрос на служебна кариера - като да бъдеш стажант в адвокатска кантора с прилична заплата и периодични бонуси.
    За тях "завета на Ботев и Левски", крайната му и красива цел, се състои в това при следващите избори да допълзиш до парламента. Тогава спри, огледай се и не продължавай нататък! И забрави, че случайният парламентарен успех е само скромно начало на едно дълго и водещо отвъд хоризонтите на днешното ни битие трудно изкачване към друго - но съвсем друго, апостолско! - бъдеще на нацията.
    И тъй, наши достойни и мили съседи в атаката, на път да спечелят доверието и сърцата ни, неочаквано се оказват всякакви "петзвездни" италиански фашисти или алтернативни носители на германски недочупени свастики, австрийски "народници" с нацистка закваса, или идейните наследници на оня унгарски адмирал без море, но компенсиран с едно блато, или потънали до шия в блатото от корупция милионери в ръководствата на политически партии, и синдикалисти, които не дръзват да вдигнат и една стачка в умилителното си усилие да станат по-симпатични на офшорните си работодатели! И още, и още подобни странни "съюзници", объркали в мъглата своите редици с нашите, или ние с техните - рамо до рамо в общата атака за по-висок рейтинг при кметските избори в наше село.
    Особена гаранция, че те наистина са "наши" добиваме, ако въпросните ни спътници носят във вътрешния си джоб препоръчително писмо, че са приятелски настроени към Путин.
    Разбирам Ви, Ваше превъзходителство Василий Васильевич, оценявам Вашите икономически и военнополитически усилия за въздигане от развалините на рухналото имперско величие на Русия - разбирам и Ви стискам палци! А опре ли въпросът до икономически интереси, санкции и контрасанкции, те невинаги съвпадат с личните политически пристрастия - особено когато насреща си имаш обсебени от митове и видения вашингтонски войнолюбиви стратези. Тогава слагаме край на родствените връзки и просрочилите срока на годност декларации за международна солидарност, или както у нас казват "Брат за брата, ала сиренето е с пари!".
    И това разбирам, но и Вие, дорогой Володя, трябва да ме разберете, когато отказвам да подам ръка на Волен Сидеров, въпреки неговия чутовен подвиг да посети Крим!..
    Но да се върнем на бедния бръснар Чарли, който излиза от болницата, забравил своето минало и незнаещ, че на власт вече е великият диктатор Хинкел, който повече от всичко на света обича световната власт и мрази евреите.
    И тя, омразата, отнася може би завинаги загубената в мъглата на Времето любима на Чарли - прелестната девойка Ханна. И намира ли закрила и убежище изчезналата девойка Ханна - къде в този враждебен и потънал в мъгли свят?
    На това място от филма се извършва едно чудо, за първи и засега единствено в цялата история на световното кино, през всичките му етапи - нямо, звуково, черно-бяло и цветно: малкият беден бръснар Чарли изоставя почти полувековния си образ на смешния бродяга с мустачките, прекалено големите обувки и бастунчето, за да се превърне във великия и достолепен гений на Киното - Чарлс Спенсер Чаплин, който произнася право в очите на публиката думи, сравними с  посланието на разстреляния Юлиус Фучик:
    "Ханна, чуваш ли ме?
    Където и да си, погледни нагоре, Ханна! Облаците се разсейват и слънцето си пробива път! Отиваме от тъмнината към светлината. Отиваме към нов свят, по-добър свят, където хората ще се възправят над омразата, алчността, бруталността.
    Погледни, Ханна! Душата на човека е получила крила и накрая той почва да лети. Той лети към дъгата, към светлината на надеждата, към бъдещето, което принадлежи на теб, на мен, на всички нас.
    Погледни, Ханна, погледни!"
    ЩЕ ПРОГЛЕДНЕМ ЛИ И НИЕ, ЗАЛУТАНИТЕ В МЪГЛАТА?