Залогът на френските избори

Франсоа Оланд спечели първия тур на изборите във Франция. За първи път действащият президент във Франция не получава преднина на първия тур. След 30 години социалистите са на път отново да отнемат поста президент на Френската република от десницата.
Избирателите бяха мотивирани - над 80% се явиха пред урните. С тази своя активност французите показаха, че за тях е важна не атрактивността на кампанията - анализаторите я описват като скучна, а нейното съдържание и перспективите, които кандидатите дават за страната. Това е хубав урок и за българските избиратели, които се подвеждат по шумотевиците на предизборната кампания или гласуват за някой нов, само защото не искали никого от старите политици. После започват да се оплакват и се изненадват на собствения си избор. Французите не направиха така. Те гласуваха с разум и съзнание. Екзотичните кандидати като Жак Шеминад, който обещаваше тунел към Космоса, получиха символични резултати.
Това беше протестен вот. Не случайно в. "Фигаро" се кахъреше два дни преди изборите, че в кампанията има девет кандидати срещу Саркози. Саркози много късно разбра това. Той се извини на французите за демонстративно екстравагантния си и скъп начин на живот, с който пълнеше медиите през последните 5 години. Късно. Очевидно в период на криза и несигурност френският избирател не се подведе по екзотиката, медийната свръхактивност и нервната екстравагантност на Никола Саркози, а предпочете много по-дискретния Франсоа Оланд, който прекара последната година да се среща и да изслушва обикновените граждани.
Освен личните качества на двамата водещи кандидати роля за тези резултати имаше и съдържанието на програмите им. Саркози заложи на националните решения, отиде много вдясно, като се сбори с националистката Марин льо Пен. След като през последните години френският президент подкрепяше спорните икономически решения на канцлера Меркел, в кампанията той като че се разграничи от европейските теми и единственото, което се запомни, беше заплахата му Франция да излезе от Шенген.
Оланд изцяло зае европейското и актуалното говорене с идеите за задълбочаване на европейското сътрудничество, внимание към икономиката, работните места и растежа. Той не се уплаши да отвори темата за справедливостта и солидарността при изхода от кризата и да предложи програма за реално подпомагане на бедните, стимулиране на средната класа и за повече солидарност чрез данъците от богатите. Франсоа Оланд се противопостави на очевидно сбърканата стратегия, наложена от Меркел и Саркози в Европа, излизането от кризата да се търси единствено чрез орязване на публичните разходи. Той съумя да формулира много по-социална и справедлива алтернатива. Остава да получи шанса да я осъществи.
И накрая - няколко думи за другите основни участници. Само няколко процента разделиха националистката Марин льо Пен от второто място - успех, който баща й вече е постигал. Заиграването с национализма, включително от страна на Саркози, няма да доведе до нищо хубаво нито Франция, нито Европа. Вероятно по-голямата част от избирателите на кандидатката на Националния фронт ще предпочетат досегашния президент на втория тур. Според социолозите това няма да бъде достатъчно, но при всички случаи можем да очакваме от Саркози през следващите две седмици тежка националистическа реторика и известно дистанциране от европейските теми.
Кандидатът на социалистите от своя страна ще се постарае да консолидира левите гласове и гласовете на противниците на Саркози. Атрактивният Жан-Люк Меленшон взе може би по-малко от очакванията, но все пак стана четвърти и подкрепата, която заяви за Оланд веднага след първия тур, ще има изключително важно значение.
Два дни преди първия тур Никола Саркози каза, че очаква прекия двубой с Франсоа Оланд. През следващите две седмици този двубой ще се състои. Залогът е бъдещето на Европа.