Законът за мерките при извънредно положение мина на първо четене
След няколко часа дебати и уговорката, че ще има промени между двете четения, парламентът прие на първо четене Закона за мерките по време на извънредно положение. „За“ законопроекта гласуваха 129 народни представители , „против“ – 0 и „въздържали се“ – 47, с което той бе приет. От БСП се въздържаха и обявиха предложенията, които ще внесат преди второто гласуване.
Законът урежда извънредните мерки на територията на България за предпазване, ограничаване и преодоляване последиците от разпространението на заразата с вируса на COVID-19 за времето от 13 март 2020 г. до прекратяването на извънредното положение.
Със законопроекта се въвеждат 9 противоепидемични мерки. Сред тях са забраната на посещения на увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафенета, сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ, с изключение на банковите и застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките в тях-. На ресторантите и заведенията за бързо обслужване се разрешават доставки на адрес при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания. Неупоменатите дейности продължават да функционират по досегашния ред при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания. Забраняват се учебните занятия и всички извънкласни мероприятия, забраняват се посещенията на децата в детските ясли и детските градини, както и всякакви групови форми на дейност и работа с деца и ученици извън системата на предучилищното и училищното образование, които се организират и провеждат от физически и юридически лица, независимо от правно-организационната им форма. Сред предложените мерки са и българските граждани, планиращи пътувания извън страната, задължително да сключват медицински застраховки.
Предлага се всички работодатели в зависимост от спецификата и възможностите на съответната трудова дейност да въведат дистанционна форма на работа за служителите си, установяване на непълно работно време, ползване на платен или неплатен годишен отпуск. Промените в трудовото законодателство включват още възможност работодателят да има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на такъв, който не е придобил 8 месеца трудов стаж. Ако бременна, кърмачка, самотен родител, служител с 50 и повече процента неработоспособност или друг защитен по Кодекса на труда, сам поиска да излезе в отпуск при извънредно положение, работодателят е длъжен да го разреши. Промените в Кодекса за социално осигуряване обезпечават възможността за упражняване на осигурителни права и гарантират правото на парични обезщетения, помощи и пенсии на гражданите.
Законът предвижда до прекратяването на извънредното положение всички процесуални срокове по висящите съдебни, арбитражни, административни и изпълнителни производства да спират да текат. Изключение ще правят тези по наказателните производства.
Спира се налагането на запори на банкови сметки на физически лица, на запори върху трудови възнаграждения и пенсии, както и извършването на описи на движими и недвижими вещи, собственост на граждани. Прекратяват се всички обявени процедури по публична продан и въвод във владение при държавните и частните съдебни изпълнители. Регламентира се, че след прекратяване на извънредното положение тези производства ще се образуват и обявяват отново.
Ограничават се и нотариалните удостоверявания, като ще бъдат разрешени само спешните и неотложни заверки, а Нотариалната камара ще следва да осигури поне един дежурен нотариус за съответния район при спазване на санитарно-хигиенните изисквания.
Със законопроекта се предвиждат промени и в Наказателния кодекс за лекарите, които не окажат помощ на болен по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи. Те ще се наказват с пробация до една година или с глоба от 300 до 1000 лева. Предлага се инкриминиране на предаването на невярна информация за разпространението на заразителна болест.
