Законът "Антикорупция" е калпав

Атанас Зафиров е роден в Бургас. Завършил е български език и история във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", а след това и финанси в същия университет. Има специализации по политология и политически мениджмънт в Нов български университет, Българско училище за политика и Московската школа за политически изследвания. Бил е старши експерт в община Бургас. Депутат в 42-то и 43-то Народно събрание от Бургаски избирателен район. Владее руски език.


"Управляващите подкрепиха закона, за да може РБ и Меглена Кунева да отидат на президентския вот, закичени с брошката на борци с корупцията"

- Г-н Зафиров, вчера парламентът прие на първо четене втория проект на антикорупционния закон на Меглена Кунева. Вие сте един от най-последователните му критици. Как ще коментирате решението на депутатите от мнозинството?
- Обикновено да настъпиш веднъж мотиката и да те удари в главата е достатъчно силно, за да проумееш, че не бива да го правиш повече. Да я настъпиш обаче и втори път, и то съвсем умишлено, вече говори за едно клинично състояние. Когато става дума за политически акт, то може да бъде определено като "политика на инат".
Точно така изглежда за непредубедения българин вчерашният, повторен опит на РБ, който с методите на политическия шантаж прокара един изключително спорен законопроект. Той носи всички черти на извънредно и репресивно законодателство, замаскиран зад благовидния порив за борба с корупцията.
- Депутатите от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ разкритикуваха и първия, и втория вариант на закона и се обявиха категорично против него. Какво е вашето мнение за дебатите в парламента?
- Да, ние, социалистите, сме категорично против законопроекта. Дебатите в пленарната зала вчера наистина бяха разгорещени. Много колеги разпердушиниха поне 10-15 съществени слаби места в законопроекта. Някои от тях бяха обявени за противоконституционни. Чухме закани как, ако документът не се промени между двете четения, няма да се гласува на второ. Вносителите обещаха някои отстъпки най-вече по отношение на анонимните сигнали. В крайна сметка управляващото мнозинство подкрепи закона, за да може РБ и лично госпожа Кунева да отидат на президентските избори закичени с брошката на борци с корупцията. А техният агент на влияние в ГЕРБ, г-н Методи Андреев, ще има две брошки. Втората ще е на борец с остатъците от ДС, какъвто текст, явно под негово давление, има в законопроекта.
Този сценарий е напълно реален. Той преследва чисто конюнктурни, предизборни цели, не дава никакви гаранции за промяна на спорните текстове и в крайна сметка не става ясно защо беше нужно да ги приемаме вчера, като ще се променят между двете четения. Не ми е ясно как депутатите от ГЕРБ влизат в този капан. Явно залогът за запазването на коалицията и облагите от властта е по-важен от това да не дадеш гласа си за един откровено калпав закон.
- Защо според вас законът е калпав?
- Защото промените в сравнение с първия вариант са козметични и не засягат двата основни обекта на критика от моя страна. Това са анонимните сигнали и обхватът на проверяваните лица. Затова използвах метафората с мотиката и удивителната способност да бъде настъпена два пъти. А в някои детайли даже авторите на закона са стигнали по-далеч в недомислиците. Например проектът предвижда анонимен сигнал да е основание за започване на проверка за имущественото състояние. В отхвърления проект се предвиждаше неподписаните доноси да са повод само за производство за конфликт на интереси, но не и за имуществена проверка. Това е прецедент в новата история. В момента анонимните сигнали не се прилагат или се прилагат изключително ограничено в правото. Производството за гражданска конфискация започва само след официално уведомление от прокурор или съд. В новия закон процедурата създава най-малко три проблема. Не е предвиден принцип на случайно разпределение за определяне на инспектора, който в 30-дневен срок от регистрацията на сигнала ще проведе предварителна проверка. Което означава, че това ще се определя еднолично от директора. Второ. Няма легално определение на израза "констатация за наличие на достатъчно данни". И трето. Не е предвидено, ако констативният акт не съдържа тези данни, самият акт или решението на комисията за отказ, да образува производства, да се изпраща на прокурор за осъществяване на общ надзор за законност с възможност за протест пред съда.
- Заявихте от парламентарната трибуна, че в текстовете за конфликта на интереси се предвижда значително свиване на субективния обхват на закона. Какво имате предвид?
- Да, втората слабост на закона е, че в материята на конфликта на интереси неправилно се изоставя доказалата ефективността си централизирана система за установяване и санкциониране конфликт на интереси. Бюрото ще проверява конфликт на интереси само по отношение на около 12-15 хил. лица, заемащи висши публични длъжности. Компетентност да установяват по отношение на останалите до 120 000, както е действащият режим на Закона за конфликт на интереси, ще имат съответните няколкостотин органи по назначаване или избор. Например министър ще установява конфликт на интереси по отношение на експерти в министерството, кмет на община по отношение на служителите в общината, кмет на кметство за експерти в кметството, директор на ОД на МВР за съответните полицаи и т.н.
Децентрализираната система е действала от 2009 до 2011 г. Възстановяването й ще повтори проявилия се в първия етап от действието й проблем за липса на капацитет при по-малките администрации за провеждане на процедурата за конфликт на интереси.
- Има ли опасност антикорупционният закон да се превърне в политическа бухалка?
- Абсолютно. Така написан, законът наистина създава основание за политически натиск и репресии. Всъщност проблемните текстове са десетки. Само темата за еклектичното смесване на гражданската конфискация с конфликта на интереси е безкрайна и може да отнеме часове на спорове относно цялостната й целесъобразност. Изкушавам се обаче да спомена и още едно велико нововъведение, а именно използването на полиграф в тестовете за почтеност на инспекторите от националното бюро. В даваната ни за пример Румъния не само не ползват никакви детектори на лъжата, ами като задавах въпрос на колегите от северната ни съседка за това, те ме погледнаха доста изразително и неразбиращо. Явно си помислиха, че не съм наясно с основния постулат, че е възможно с използването на полиграф хора погрешка да бъдат наречени лъжци или фалшификатори на истината. А една такава грешка струва много повече, отколкото верният резултат, който може да се получи. Затова методът не бива да се смята за надежден и не се използва в съда.
Затова попитах от трибуната на НС госпожа Кунева, щом е толкова важен подобен тест, защо той е въведен само за инспекторите, а не за ръководния състав на бюрото, който явно има намерение да назначава по политически признак. Не би ли бил този тест още по-важен за хората, заемащи високи обществени позиции, за ангажираните с публична дейност, за министрите и вицепремиерите, например.
Предупредих г-жа Кунева, че ще повярвам, че е искрена, когато първо тя застане до детектора на лъжата и отговори обещавала ли е нещо в предизборната кампания, което е знаела, че не може да изпълни? Или, когато е писала закона, влияела ли се от това чии интереси обслужва? Бих я попитал още дали личните й виждания влияят  върху решението, което взима? И... дали е защитавала решение, което не е от обществен интерес, но обслужва партийни интереси?
Защото, ако приемем, че полиграфът е толкова надежден, на него първо трябва да бъдат подложени хората, чиито отговорности и решения засягат цялото общество.