Закон заплаха

Собственикът на кучета убийци, които умъртвиха човек във Владо Тричков, може да получи присъда до 5 години затвор и глоба до 10 000 лева, гласи законът. Един закон трябва да удовлетворява определен обществен интерес - в случая обществената нужда от справедливост (не мъст). Е, до пет години затвор за човешка смърт удовлетворява ли такава потребност? Познавачите на юридическите тънкости ще рипнат, че става дума за непредумишлено предизвикане на човешка смърт, че извършителят не е собственикът на кучетата, а самите кучета. Но точно такива "тънкости" плетат паяжината на правната казуистика, която натиква в ъгъла справедливостта.  

А, между другото, тънкости наистина има и те не са в полза на кучешкия собственик. Още през 2016 г. е имало сигнали срещу него, съставяни са и протоколи да направи така, че кучетата да не напускат двора. Да направи такава ограда, че да не я прескачат. Не го е направил и всъщност е представлявал обществена опасност. Ако я е пренебрегвал, още по-зле за него, а ако пък не я е осъзнавал, това изобщо не го оневинява. И това са все "тънкости", които просто плачат за графата "утежняващи вината обстоятелства". Или за дефиницията "съучастник в убийство на човек".  

Но присъда до пет години затвор едва ли отчита такива подробности. Плюс, че тя най-вероятно ще бъде намалена наполовина или с 1/3 за добро поведение и след 2-3 години собственикът ще се радва на свободата. А невинната му жертва ще гние в земята. Какво общество сме, ако правораздаването натрапва такава "справедливост"?

Законът обаче има и възпираща, възпитателна функция. Ако други или бъдещи собственици на кучета знаят, че ще отидат зад решетките не до 5, а най-малко до 10-15 години, няма ли да реагират на сигнали и протоколи и да вдигат непреодолими за кучетата си огради? Цунамито на престъпността у нас след 10 ноември не се ли дължи и на това меко, "цивилизовано" законодателство?