Закъснелите съболезнования на НАТО

Марко Марков

Малката, колкото една трета от населението на София, западнобалканска държава Черна гора1, кандидатка за членство в евроатлантическите структури, миналата седмица привлече вниманието с посещението в столицата Подгорица на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. След разговорите му с премиера Мило Джуканович2 в правителствената вила "Горица" той направи следното изявление: "Загубата на онези животи през 1999 г. при бомбардировките на Съюзна република Югославия от НАТО представлява трагедия и аз наистина дълбоко съжалявам заради онова, което се е случило. По този повод изказвам съболезнования на всички семейства, загубили своите любими. Целта на въздушната операция на НАТО бе също така да се защити гражданското население, в което успяхме. Положихме всички възможни усилия, за да попречим на загубата на невинни граждани... За съжаление в конкретния случай не успяхме да избегнем това. Съжалявам искрено. Целта на операцията бе на всяка цена да се установи мирът."
Мнозина възприемат това изявление като част от кампанията на управляващите социалисти за спечелване на колкото се може по-голяма част от общественото мнение в подкрепа на влизането на Черна гора в Северноатлантическия алианс. На кампанията се противопоставя неправителственото Движение за неутралитет на Черна гора. Посещението на високия гост от централата на НАТО стана повод движението да направи специална декларация. В нея се казва, че "манипулациите на НАТО и перфидната кампания, на която месеци наред са подложени гражданите, показа и посещението на генералния секретар на НАТО г-н Столтенберг, който изказа съжаление за жертвите на територията на Черна гора - брутално убитите шест граждани, от които три малолетни деца. Но това всъщност показва доколко кампанията за влизане на Черна гора в НАТО е неуспешна и има незначителна подкрепа сред народа. С такива ходове се прави опит по най-приземен и най-перфиден начин да бъде принуден народът да промени мнението си, тъй като решението за покана за членство уж се приближавало."
Движението за неутралитет задава въпроса какво означава похвалата на Столтенберг за "напредъка на Черна гора" и дали с нея шефът на Алианса е имал предвид и аферите "Запис" и "Шифрограма", шуробаджанащината, контрабандата на тютюн, за която са обвинени кумовете и сътрудници на премиера Джуканович, висшистите пред бюрата по труда, десетките неизяснени убийства, доказаното купуване на документи за самоличност и бруталните изборни кражби? За нашите читатели ще поясним, че аферата "Запис", напълно в известния и в България политически стил, се отнася до изтичането на разговори, в които става дума за използване от управляващата Демократична партия на социалистите (ДПС) на държавни ресурси за партийни цели и за назначения по партийна принадлежност. "Шифрограма" пък е свързана с публикуването във всекидневника "Дан" на шифровани съобщения от посолствата на Черна гора в Брюксел и Вашингтон, целящи злепоставянето на външния министър Игор Лукшич като "радетел на евроатлантическата интеграция" и разкриващи "руския натиск за отказ от влизане в НАТО".
В края на декларацията се казва, че "Движението за неутралитет на Черна гора желае да заяви на г-н Столтенберг... от името на мнозинството от населението и на  84% от него, които настояват за референдум за членството в НАТО, че не приемаме вашето "съжаление" и вашите "съболезнования".
И наистина, шестнайсет години след безмилостните бомбардировки на операцията на НАТО, известна на запад от нас под името "Милосърден ангел", чиито цели станаха училища и детски градини, населени места и болници, мостове, промишлени обекти и дори влакове в тогавашната СР Югославия (Сърбия и Черна гора)", съболезнованията" на г-н Йенс Столтенберг звучат твърде цинично, за да бъдат приети. Дори и да бе поднесъл извиненията на Северноатлантическия пакт за бруталната  агресия срещу една суверенна европейска държава през главата на ООН, това нямаше с нищо да промени факта, че тази операция постави началото на интервенционизма на САЩ и НАТО в различни части на света под прикритието на "миротворчество" и "демократизация", започнало в самото навечерие на новия век именно от една държава в Европа - люлката на цивилизацията и демокрацията.

Според преброяването от 2011 г. населението на Черна гора възлиза на 620 029 души (в 2003 г. - 620 145). Освен черногорци - около 4 % и сърби 29% - в страната живеят и 30 440 албанци (4,9%), а също така и хора, определили се като бошняци, италианци, унгарци, мюсюлмани, египтяни и др.

Мило Джуканович (1962) е премиер и лидер на управляващата ДПС, наследница на бившия Съюз на комунистите на Черна гора, вече 6-и мандат. Той е във властта още от 1990 г. - тогава в бившата югославска федерация, впоследствие в Съюзна република Югославия, в държавната общност Сърбия и Черна гора и в Република Черна гора