Заев: Обща история пише в договора със София
Бившият премиер парира предизборните националистическите нагласи в страната си
/ брой: 85
Отношение към поредните припламнали искри по историческия спор между Скопие и София взе и Зоран Заев, бивш премиер на Северна Македония и лидер на управляващия доскоро Социалдемократически съюз. "Ние имаме приятелски отношения. Ще намерим решение и по въпроса свързан с Гоце Делчев. В Договора за приятелство пише, че имаме обща история. Следователно трябва заедно да намерим решение", изтъкна Зоран Заев.
Той добави, че по време на последната си среща с Бойко Борисов са обсъдили и въпроса за личността на Гоце Делчев. Според Заев България категорично иска да се намери решение на историческите въпроси. Българската страна признава македонския език, който е съставна част от Договора ни за приятелство с България. Заев смята, че сегашното напрежение е предизвикано от "националистическата опозиция в РС Македония, която отново залага на популизма по чисто политически цели поради предстоящите избори".
Преди дни президентът на РС Македония Стево Пендаровски се изказа доста остро срещу българската позиция, приложена към заключенията на Съвета по общи въпроси на ЕС. Проблемът според него е във фразата "обща история", която трябва да бъде заменена със "споделена история". Пендаровски добави, че македонският език е исторически факт и е признат в международен план от 1974 г. Според него българската позиция, която беше одобрена от управляващата партия и от опозицията, може да се окаже "истинско политическо препятствие" при приемането на рамката за преговори между Еврокомисията и Северна Македония, което се очаква този юни. Пендаровски дори каза, че на страната му не й трябва ЕС, ако цената за членство е отказ от езика и от идентичността.
Междувременно за 6 май бе насрочена среща ЕС-Западни Балкани във видеоконферентен формат заради коронавирусната пандемия. Освен ангажимента към разширяването, ЕС иска да демонстрира на Западните Балкани недоволство си от нарастващото влияние на Русия и Китай в региона на фона на пандемията. Според европейските лидери, балканските държави не оценяват правилно финансирането на ЕС за борбата срещу коронавируса. ЕС смята, че подкрепата му е по-съществена от хуманитарната помощ на Русия и Китай за Сърбия и Босна и Херцеговина.