Заела ли е Германия своето място в ООН?

Хелън Магуайър
ДПА

Германците са в разгара на предизборна кампания - канцлерът Ангела Меркел дава щедри обеди, ръкува се със стотици хора и отправя публични призиви, агитирайки гласоподавателите, за да събере необходимото мнозинство от две трети.
Само че това не е е обикновен вот. Електоратът се състои от 192-те страни-членки на Обединените нации, където Германия се бори за едно от петте места за непостоянни членове на Съвета за сигурност. Тя е заемала двегодишния ротационен мандат и преди, за последно през 2003-2004 г. Този път страната се състезава с Канада и Португалия за едното от две налични места.
Тази година състезанието съвпада с друго събитие - Германия навършва 20-години от своето обединение, изразявайки младежка увереност в законно полагащото й се място сред световните сили от "тежка категория". Берлин не крие дългосрочната си амбиция за постоянно представяне в Съвета за сигурност, като през последните 10 години постоянно изтъква аргумента, че ООН вече не отразява съвременния световен ред.
В речта си пред Общото събрание на ООН външният министър Гидо Вестервеле изложи аргументите й - Германия има третия най-голям нетен принос в помощта за развитие, тя е надежден партньор в световните горещи точки и лидер в борбата срещу климатичните промени, както и най-голямата икономика в Европа. Все повече тази идентификация отразява мисленето на следвоенното поколение, което успя да постигне обединението, понесе болезнени социални реформи и е начело на усилията за преодоляване на най-тежката световна икономическа криза от десетилетия.
Германия отново стана модел за много хора, включително САЩ, заяви Стивън Сабо от базирания в САЩ "Германски фонд Маршал". Движеният от индустрията икономически успех на Германия и здравословният разплащателен баланс с Китай са повод за завистливи погледи през Атлантика, смята анализаторът. Наред с новопридобитата самоувереност има опасения, че Германия гледа отвъд юношеските приятелства в рамките на клуба на ЕС, които помогнаха на страната да надрасне безпомощното си следвоенно детство и да се развие в сегашния водач на евроглутницата. Гръцката криза показа, че Германия надраства историческата си роля в Европа, твърди Улрике Герот, която оглавява берлинския клон на Европейския съвет за външнополитически отношения. Това се случва в момент, когато останалата част от Европа изглежда отстъпва на заден план, все повече измествана от големите развиващи се нации като Китай и Индия, докато 27-те членове на ЕС се още търсят своя единен глас. Германия е на път да стане ключов партньор за САЩ, защото хората губят доверие в Европа, заяви Сабо.
Германия даде пример в икономическата криза, ограничавайки исканията на САЩ и ЕС за скъпи мерки за стимулиране, докато правителствената програма Курцарбайт (Kurzarbeit) позволи на фирмите да запазят работниците си на намалено работно време, спасявайки според оценките около 200 000 работни места. По всичко личи, че стратегията се е изплатила, след като ориентираната към износа икономика преживя най-бързия си растеж от обединението насам - с 2,2 процента ръст през второто тримесечие на 2010 г.
Макар че икономиката е ключов фактор, някои анализатори като Герот твърдят, че десноцентристкото правителство на Меркел страда от липса на ясни външнополитически цели. "Мисля, че Германия е в процес на замяна на външната с търговска политика", заяви Герот, изтъквайки, че пътуванията на канцлера в чужбина напоследък, например в Русия и Китай, са били фокусирани изключително върху експортния пазар на Германия.
Алмут Мьолер от Германския съвет за външни отношения (DGAP) е съгласна, че търговията винаги ще бъде важен елемент от външната политика на Германия, но напомня и за безпрецедентната роля на страната в Афганистан с третия по големина контингент в силите на НАТО. "Никога не сме усещали такава сила и енергия и се нагърбваме със задачи в далечни страни, от които войниците се връщат в ковчези", каза тя. Според нея Германия, макар и неохотно, постепенно се учи да приема отговорностите си за глобалната сигурност, но все още трудно свиква с мисълта. "Ако се върнете 20 години назад, външната ни политика се свеждаше до въпроса за отношенията със съседите ни. Не мисля, че сме се научили да оценяваме света от германска гледна точка", каза тя, като добави, че страната още не вярва напълно в силите си да се справи с новите отговорности след наследството на нацисткото си минало. Ето защо геополитиката е трудна за нас, обобщи Мьолер. Тя напомни, че Германия е била активна по изолирани въпроси като поддържавнето на диалог с Иран в момент, когато САЩ не го желаеха, и изграждането на доверие и респект и от израелска, и от палестинска страна в близкоизточния мирен процес. Но тя напомни също, че страната все още търси нова роля на глобалната сцена, където настоява за равноправно признание на "кръглата маса" на ООН.
Повечето наблюдатели са съгласни, че постоянното място в Съвета за сигурност е далечна цел за Германия, съвместима само с основна реорганизация на ООН.
Засега трябва да защитаваме интересите си чрез други канали, а за тази цел трябва да започнем да дефинираме тези интереси, заяви Мьолер.