Задръстеняците като комикс герои

Комиксовата акция около паметника на Съветската армия се превърна в попсъбитието на сезона. Петнайсетина интелектуалци се събудиха от безвремието на дясната летаргия и започнаха да обясняват как лъчезарността на тази игра показва освободена мисъл, разчупвала историческия шаблон, превръщала историята в забавление, а не в бреме. Изобщо за краткото съществуване на цветната инсталация се наслушахме на високопарни клишета и интелектуално дърдорене.
Ироничното на ситуацията е, че в защита на полета на свободната мисъл се обявиха най-големите задръстеняци на София, тези, които обикновено ходят така, все едно са глътнали по пет бастуна, а в очите им гори фанатичният блясък, който озарявя зениците на закален член на "Ал Кайда" при вида на небостъргач. Тези същите изведнъж обявиха, че изрисуването на паметника е висша форма на постмодерно творчество, защото подсказвало за игрива мисъл. Това обаче са абсолютно същите задръстеняци, които, ако видят колаж на Джеймс Уорлик по боксерки да сочи чатала си, а отдолу да пише "Чичо Сам те иска", ще опищят света, че демокрацията е под заплаха, а демоничните руски орди всеки миг ще влетят у нас, за да ни продават евтин ток от АЕЦ "Белене".
Столичните задръстеняци набързо окупираха полето на "защитници" на странната акция, защото всички останали се оказват в капан. Ако тръгнеш да защитаваш нормалната идея, че паметниците не са за игра, а са нашите маркери за историческа памет, излизаш защитник на сивотата, разделението и други форми на съвременен ужас. Но пък идеята, че трябва да се подхожда към историята с палавост и постмодерна игра също е невероятен капан. Ето ви цяла серия от исторически инициативи, които ще разчупят клишираната, суха и скучна представа за нашето минало. Този Софийски университет е супербанален, останка от миналото. Ректоратът спокойно може да го превърнат в стриптийз клуб. Това ще придаде едно ново измерение на университетското образование и ще позволи на младите да не се стягат от изпитите. Паметникът на Стамболов също дразни. Помпозен чичка от миналото, някакъв си исторически динозавър - едни хитлеристки мустачки биха осъвременили вида му. Този царски дворец в центъра също е тотално обикновен в този вид. Ако го превърнем в обществена тоалетна, ще покажем на хората, че сме над историческите помпозности и сме суперосвободени като психика. Изобщо не народ, а гении на историческите иронии.
Защитниците на преопакаването на историята всъщност са най-големите исторически комплексари, защото не могат да приемат миналото като факт. България в момента страда от синдрома "Оруел" понеже шепичка десни интелигенти спряха алкохола, за да могат да се изявяват по медиите и започнаха драматична акция по преопаковането на собствените си животи. Те не искат да разрушат паметника, искат да премахнат миналото си.
Заради това героите от комиксите, които се появиха за кратко, свършиха своята работа. Един заплюнчен реститут вилнееше пред паметника срещу "друзята". Жертва на неговите обиди обаче не беше Путин, а една обикновена рускиня, която живее от 30 години в България. Този откровен нацизъм отдавна тлее в кръстоносците срещу паметници. И е смешно. Но именно в такава ситуация, когато гаврата (макар и добре направена) се нарича творчество, става ясно защо задръстеняците скочиха в защита на анонимните бояджии.
Всички те навремето се пребоядисаха по-успешно от комикс герои. И си въобразиха, че пребоядисването на паметника ще скрие тяхната мизерия. Ами не стана. А на мен точно това ми е смешно.