Задава се риск от нови обръчи от фирми

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) индиректно упрекна двамата служебни министри Кирил Петков и Асен Василев в създаване на нови корупционни кръгове.

Работодателската организация поиска спешно свикване на Националния икономически съвет, чийто председател е Кирил Петков, за да бъде обсъдено бързото внасяне за одобрение в Брюксел на Плана за възстановяване и устойчивост, както и възстановяването на европрограмите за подпомагане на инвестициите и иновациите в предприятията.

За нас острият проблем е замразяването на пари за създаването на финансови инструменти и пилеенето на ресурс за такси за управление за обогатяване на нови кръгове, посочват от ръководството на АИКБ. Работодателската организация има предвид новата гаранционна схема за кредитиране на бизнеса чрез Фонда на фондовете, заради която служебните министри Кирил Петков и Асен Василев отклониха 100 млн. лв. безвъзмездна помощ от ОП "Иновации и конкурентоспособност". Бизнесът не е съгласен и с предложената по настояване на Петков промяна в Националния план за възстановяване и устойчивост. Бюджетът на програмата за икономическа трансформация по плана бе намален от 1,7 на 1,2 млрд. лв. безвъзмедно финансиране, като орязването от 500 млв. се компенсира с предложено голямо частно финансиране в размер на 1,7 млрд. лв. "Това е сериозен риск от подмяна на промяната. АИКБ иска доказателства, че афишираната промяна не е подмяна на бенефициентите и не създава възможности за корупция. Такова доказателство може да бъде отказ от грешното пренасочване на пряката подкрепа на инвестициите в предприятията към финансови инструменти, при това управлявани от свързани лица", заяви председателят на УС Васил Велев. АИКБ посочва, че и в момента на българския пазар има достатъчно много финансови инструменти, които обаче бизнесът не припознава и не постигат никакъв ефект за икономиката. Пример за това са програмите на ББР, по които до предприятията са стигнали под 15%, както и фондовете за дялово инвестиране, управлявани от Фонда на фондовете, които за 5 години са инвестирали едва 14% от ресурса, с който разполагат.

"От началото на КОВИД-кризата българските предприятия са декапитализирани, силно задлъжнели и с ограничени възможности да инвестират. Предложените финансови инструменти няма да осигурят бързо възстановяване. За разлика от тях обаче пряката подкрепа ще осигури нуждата от ликвидност и ще активира допълнителни частни инвестиции", смятат от АИКБ.

За смущаващи свързаности на Кирил Петков и Асен Василев с инвестиционни посредници, които печелят от участие в гаранционни схеми с публични средства, заговориха преди време и депутати. Любомир Каримански от ИТН посочи като притеснителен фактът, че съпругът на служебния зам.-министър на финансите Виолета Лорер, която отговоря за Фонда на фондовете, е партньор по програмата "Джереми", с която фондът работи. Депутатът от ИТН посочи, че е интересно да се види кои фирми са получили финансиране от фонда. Той даде и друг пример за "обвързаности и влияние на определени кръгове" -  към Фонда на фондовете има фонд "Мецанин растеж" с бюджет от 75,3 млн. лв., а избраният финансов посредник в него е заменен с фирма "Сивърлайн" с управител Евгени Ангелов, бивш зам.-министър на икономиката от ГЕРБ и съветник на президента Росен Плевнелиев и председател на асоциацията за дялово и рисково финансиране.

Бизнесът е притеснен, че България ще пропусне всякакви възможности за осигуряване на адекватно европейско финансиране при осъществяване на нужните секторни реформи в енергетиката. От АИКБ настояват държавните институции да се ангажират с пътна карта за съкращаване на въглеродоинтензивното електропроизводство с ясно поставени междинни срокове 2025 г., 2030 г. и крайна дата за преустановяване на въглищното електропроизводство 31 декември 2035 г.