03 Декември 2022събота04:04 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°. Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°.

Зад съперничеството наднича Марс

/ брой: 136

автор:Петър Бочуков

visibility 1629

Правителството в Пекин миналата сряда  реагира много остро на приет от американския Сенат закон, който предвижда санкции срещу  Китай в случай че променя курса на юана. Преди месец китайската валута достигна най-високото си ниво спрямо американския долар за последните 17 години (6.4 юана за долар). Това развитие е свързано с ангажимента на Федералния резерв на САЩ да поддържа рекордно ниския лихвен процент в страната през следващите две години. Международният валутен фонд оцени това като фактор, който може да подпомогне стабилизирането на глобалната икономика.
Но говорител на китайското външно министерство заяви, че законът, приет от Сената, е равнозначен на търговски протекционизъм. Подобни дипломатически "престрелки" между двете най-силни в икономическо и финансово отношение държави от десетина години насам са част от всекидневието. На Вашингтон вече му се налага да се примири със засилвващата се конкуренция от страна на динамично развиващия се Китай. Все още обаче е рано да се говори за решителни промени в глобалния баланс на силите и за отнемане хегемонията на САЩ във военно отношение през следващите 20 години. Но въпреки това страховете на Капитолия и в Белия дом се засилват. Финансово-икономическите проблеми между съперниците водят и до ревизия на военните планове.
За това говори доклад на Пентагона, в който се казва, че националните стратегически приоритети и интереси на САЩ са ориентирани все повече към Азиатско-тихоокеанския район. Главната причина за нарастващото значение на Азия е в променящия се баланс на световната икономика, възникването на "две нови глобални сили" - Китай и Индия, и големия брой регионални сили като Пакистан, Виетнам, Индонезия, Япония, Южна Корея и Австралия. Стратегическият преглед на американското военно ведомство препоръчва двойнствен подход към Китай. От една страна, се призовава за по-тясно сътрудничество с големия дракон, а, от друга, за търсене на нови способи за катализиране на по-широко регионално сътрудничество поради "неясните намерения на все по-силната Китайска народоосвободителна армия". Документът е част от прегледа на бъдещите приоритети на САЩ и той сигурно ще бъде използван от Пентагона за планиране и разработката на нови оръжейни програми.
Безспорен е фактът, че днес няма държава, която може да се противопотави на американското военно господство, за което Вашингттон харчи годишно над 700 милиарда долара - половината от всичките световни военни разходи. В същото време, макар че финансовата криза заегна сериозно стопанството им, САЩ все още имат най-силната и най-модерна в технологично отношение икономика в света.

Ориентирът - баланс на силите

Неотдавна първият китайски самолетоносач направи пробното си плаване. Големият дракон в момента строи още два. Според западните медии това ще промени разположението на силите в Тихоокеанския регион и ще сложи началото на "студена война", тъй като Пекин не крие своето желание да демонстрира мускули в своя район. Пекин предупреждава, че новият самолетоносач само ще уравновеси военната мощ в океана. "По-добре равновесие, отколкото военно господство на САЩ", казва  китайски генерал.
Темпът на въоръжаването на Китай - военният бюджет за тази година надхвърля 90 милиарда долара, е продиктуван от реалностите в региона - ядрените амбиции на Северна Корея, въоръжаването на Тайван, новите спорове за търговските пътища, разработката на шелфовите енергийни находища, както и неурегулираните териториални спорове за няколко острова. Но главната причина си остава растящото американско военно присъствие в Тихия океан.
През последните години САЩ и Китай разгръщат и сериозна космическа надпревара, пише британският "Daily Telegraph", позовавайки се на телеграми на Държавния департамент, разкрити от WikiLeaks. Те демонстрират сила и най-модерни оръжия, с което провокират напрежение. Началото на сблъсъка в Космоса бе през януари 2007 г. когато Китай унищожи с ракета свой стар метеорологичен спътник в орбита на около 800 километра от земята. САЩ бяха принудени да променят орбитите на своите спътници, за да ги предпазят от сблъсък с отломки. Заедно с това Вашингтон протестира пред Пекин със специална нота, в която се подчертава, че подобни действия не само застрашават космическите системи на различни страни, но и се разглеждат като нападение срещу космически системи в САЩ и водят до ескалация на напрежението.
От разсекретените документи на Държавния департамент също следва, че Китай е изключително загрижен за американските планове за разполагане на противоракетни радари в Япония, и по-специално разработването и тестването на лазерни оръжия, които могат да унищожат ракета още при изстрелването й.

Мястото на новите технологии
 
Неназован американски експерт твърди, че 80 процента от кибератаките срещу правителствени обекти на САЩ и други западни държави извършва Китай. Главната му цел е да придобие стратегическа фирмена и военна информация не само от САЩ, но и от Австралия, Индия, Великобритания, Германия и други държави. В доклад на Пентагона се твърди, че китайски специалисти разработват система за кибернападение срещу военния флот на САЩ и по-конкретно програма за блокиране бойния потенциал на самолетоносачите. Британският Times пише, че Китай подготвя "истински наръчник за електронна война". И в Китай, и в САЩ са високо ценени специалисти за разработване стратегии и тактики за водене на кибервойна. Институтът по световна сигурност във Вашингтон алармира, че Китай за 18 месеца така е развил космическия си шпионаж, че "наблюдава" вече по 6 часа дневно военни обекти на територията на САЩ. И на практика висши военни в Пекин могат да следят в реално време бойни цели почти със същата продължителност, както го правят американските военни, предупреждават двама от експертите на института. По този повод британският министър на отбраната Лиъм Фокс описва ужасяващ сценарий. Той предупреждава, че зависимостта на съвременното общество от новите технологии го прави твърде уязвимо. Така например, ако враждабан режим или терористи взривят ядрена бомба в орбита  около Земята, това ще създаде такова електромагнитно излъчване, че всички електронни системи на планетата ще бъдат разрушени. 
В пропагандата си и двете страни спекулират и с така наречените климатични войни, които се разиграват чрез мощните им радарни системи. Става дума за продължителното "бомбардиране на йоносферата" над Северна Америка с 4 милиарда ватово радарно оръжие от страна на Китай чрез съоръжението в Лоп Нор. То според Пекин е в отговор на умишлената атака на САЩ над страната причинила земетресението на 12 май м.г. с магнитуд 8.0 по скалата на Рихтер, при което загинаха 80 хиляди души. Китайските военни твърдят, че САЩ продължават атаките си над Китай от своето HAARP съоръжение в Аляска, чиято сила се оценява на 1 милиард вата. Последствията от взаимните атаки, както се твърди в медиите, са катастрофални. Но каква е истината за този вид оръжия и за така наречените климатични войни, знаят само ограничен брой учени и политици. Очевидна е обаче опасността за цялото човечество от тези "скрити престрелки", за които на остров Джеджу е отредена особена роля.

Семена на гибелта край "градината на Ерос"



Но около 50 мили югоизточно от Южна Корея е разположен остров Джеджу - най-идиличното място на планетата, както твърди в канадския електронен вестник Global Research известният американски лингвист проф. Ноам Чомски . Вулканичният остров с обща площ от 700 квадратни мили е приказно място, на което се намират три от обектите на ЮНЕСКО за Световното природно наследство и великолепен "парк на любовта". Но историята на острова е далеч от идилична. През 1948 г., две години преди Корейската война, островитяните се вдигат на бунт срещу разделянето на страната. Бунтът е потушен от южнокорейска полиция и армия. Според историкът Джон Мерил избити са над 30 хиляди души - 15 процента от местното население.
Днес остров Джеджу отново е застрашен, този път от милитаризация и насилие - на най-красивата част от брега се строи американска военноморска база. Вече повече от четири години местните хора и активисти на мирното движение се борят срещу изграждането на гигантското военно съоръжение, рискувайки свободата и живота си. Базата има огромно, не само регионално значение. Издаваният в Сеул вестник "Korean JoongAng Daily" описва острова като "върха на острието на отбраната на страната", отстоящо на 300 мили от китайския бряг. Базата в Джеджу ще разполага с двадесетина американски и южнокорейски кораба, включително самолетоносачи, подводници и разрушители, седем от които ще бъдат въоръжени с противоракетната система "Иджис".
Далеч неслучайно Китай гледа на базата като на заплаха за своята сигурност. Най-малко тя ще провокира надпревара във въоръжаването между двете най-силни в икономическо отношение държави. Новата база се настанява в рибарско селище, което утре може да се превърне в бойно поле. Сега то е мястото, на което се води епична битка срещу милитаризацията, която по своята същност е подготовка за война. Миналия месец полицейски части арестуваха над 30 активисти, участвали в мирен поход срещу строителството на базата.  Ирония има във факта, че семената на възможен бъдещ конфликт между две суперсили се засяват на един екологически чист и мирен остров.

Извор на скандали

автор:Евгени Гаврилов

visibility 586

/ брой: 234

Български резил

автор:Юри Михалков

visibility 696

/ брой: 234

Парадокси на пазара на труда

автор:Аида Паникян

visibility 577

/ брой: 234

Нов автомобил за ДЦПЛУ - Пещера

автор:Дума

visibility 602

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ