Зад кулисите

Д-р Елена АЛЕКОВА

Далеч съм от мисълта, че определени народи днес са жертва на някаква световна конспирация. Но това, което наблюдавам последните месеци у нас, ме кара да се замисля дали все пак не съществуват хора, от които зависи съдбата на човечеството. От лятото насам по неведоми пътища в ръцете ми попаднаха три книги, в които истината е толкова отдалечена, а лъжата - толкова близо.
Над първата - "Има ли бъдеще Велика Булгария или защо бе скрита историята на помаците" на Ефрем Моллов - се смях. Беше прекалено невежо написана. Втората - "Балканските войни в Родопите 1912-1913" на Исмен Реджепов - ме потисна. И двете звучаха като лош превод от турски.
От третата - "Турците в България" - изпаднах в униние. Книгата не е написана от невежи хора на лош български език. Издателят и автор на предговора Антони Георгиев е с над 20-годишен стаж в различни медии, вкл. BBC и Радио "Свободна Европа"/Радио "Свобода" в Мюнхен и Прага. Доц. д-р Божидар Алексиев, доц. д-р Галина Лазарова и доц. д-р Доротея Добрева са от Института по етнология и фолклористика към БАН. Доц. д-р Йорданка Бибина и доц. д-р Орлин Събев работят в Института по балканистика с център по тракология към БАН. Доц. д-р Иванка Влаева е асоцииран член на Института за изследване на изкуствата към БАН и преподавател в ЮЗУ в Благоевград. Радко Попов е православен богослов, работил в BBC-Лондон, специализирал християнско-мюсюлмански отношения в САЩ. Димана Трънкова е завършила археология в СУ и от 2000 г. е журналист. Книгата е луксозна. Издадена е на български (2500 тираж) и на английски (1500 тираж).
За тиража разбрахме на пресконференцията в БТА, на която книгата бе представена. Твърде любопитна пресконференция. Присъстваха посланици и представители на различни посолства. Залата бе препълнена... През голяма част от времето се говореше на английски - без превод на български. На английски бе и изказването на турския посланик.
На въпроса дали някъде в книгата е употребено понятието "турско робство", водещият Антони Георгиев парира какво точно питащият влага в думата "робство", защото, ако има предвид

онези "три синджира роби"...

Иронията не остана незабелязана. После дойде и твърдението му, че след като османците напуснали България, оставили процъфтяваща икономика...
Попитаха авторката на статията за тюркските и мюсюлманските малцинства в България кои са източниците, от които е черпила сведения, че "помаците" са наследници на узи, кумани, гагаузи и селджуки, и защо не ги е посочила. Тя изтъкна, че книгата не е научно издание, за да посочва източници... На твърдението на български журналист, че тази проява е просто "турско-американска седянка", една от авторките сподели колко добросъвестно изследват нещата и как лично тя се гордее, че е поканена и участва в издаването на книгата... Уместно е да уточня, че изданието бе донесено половин час преди пресконференцията и никой от присъстващите нямаше как да се подготви с въпроси по него. Затова навярно нямаше дискусия, каквато книгата предполага. Но не дискусия бе нужна на организаторите.
Докато хората се оттегляха към масата с българско вино, с което турският посланик почерпи присъстващите, попитах един от авторите за "трите синджира роби"... Реакцията бе: "Остави я, остави я! Не разговаряй с нея! Не виждаш ли, че е от патриотарите!" А фолклористката ми каза: "Това е артефакт, а не документ!" "Но какви документи очаквате оттогава? Нали всичко е било разрушено, а духовността и книгите - унищожени? Нямало е как българинът да оставя документи, за да защитавате вие днес абсурдните си тези. След като не е могъл по друг начин, народът в песните ни..." "Българите са разрушавали, а не турците!", намеси се трета дама в разговора ни. "Моля? Искате да кажете, че при нашествието на османците, българите са разрушавали?"

"Е, това е война. Вие какво очаквате?"

Книгата е в ръцете ми. Въпреки че е написана от "видни български учени", тя не се различава съществено от "научните" подходи на авторите на споменатите по-горе други две книги. На фона на приказките за процъфтяващата българска икономика, оставена от османците след Освобождението, да подкрепяш своите възторзи от либерализма на султана, който не се интересувал от религията на поданиците си, с цитати от "Под игото" е повече от недоразумение. Иначе било осъдително дето някогашната власт ни карала да гледаме на 3 март черно-белия филм "Под игото".
А статията за тюркските и мюсюлманските малцинства в България, написана от Димана Трънкова... Авторката популярно ни запознава с официалните теории за произхода на "помаците" във всички страни, в които има такива (Македония, Гърция, Турция и България), като подчертава, че тези теории се менят в зависимост от политическата конюнктура. Пропуснала е да отбележи, че днешните граници на България не съвпадат с етническите и по странно съвпадение там, където в тия балкански страни се срещат "помаци", все е някогашно българско землище. Авторката твърди, че "помаците" са приели исляма доброволно заради облаги, без да уточнява дали това са били българи. Проблем възникнал по време на Възраждането, когато започнало националното самоопределение на българите, защото "помаците" говорели български, но религията им била тази на османците. Според авторката през 50-те години на миналия век комунистите решили да разграничат българите мохамедани от турците и ги принудили да се запишат в новите си паспорти като "българи", което предизвикало протести и т.н. Хем българският им произход бил проблем още през Възраждането, хем комунистите са виновни, че българите мохамедани са българи и това ги обиждало!
Безполезно е да се представят пред Димана Трънкова топоними и свързаните с тях исторически легенди и предания като доказателство за насилственото помохамеданчване на българите. За нейното популярно четиво подобни "артефакти" и доказателства не са от значение. Не знам как тя би обяснила простия факт, че в никой документ от неизчислимите и перфектни архиви на Османската империя векове наред не е било споменавано названието "помак" (това според изследване на проф. Евгения Иванова става едва през 1873 г.), както и друг прост факт, че така са се наричали само българите мохамедани от Тетевенско. Бих помолила младата дама при някоя командировка в Турция да попита кои българи мохамедани наричат там "помаклар" - онези, които останаха в Източна (Одринска) Тракия след Руско-турската освободителна война, или потомците на онези, които след тази война останаха в България. Ще й подам жокер: след 1878 г. в пределите на Османската империя остават 1 500 000 българи, в България турците, които остават, са 500-600 хил. През 1944 г. след реформите на Кемал Ататюрк в Турция няма (или поне не е регистриран) нито един българин, а турците в България са станали със 100 хиляди повече.
Не знам какво се случва зад кулисите, но това, което излиза на сцената, е

потискащо за всеки българин

Какво въобще става? В книгата има жокер и за мен: в края на предговора Антони Георгиев цитира подхвърлената на шега фраза на бившия американски вицепрезидент Ал Гор, която имала "горе-долу следния смисъл: ще дойде време, когато ЕС ще моли да се присъедини към Турция, а не обратното". След което той допълва: "Това не е рецепта за поведение или препоръка за политика, а и в оригиналния му контекст е било изречено полушеговито. Но си струва българите в ХХI в. да се замислят върху сериозната му страна."