Забрани на парче

Публична тайна е, че младите хора в София са подложени на много повече изкушения, отколкото връстниците им от други кътчета на страната - столицата е събрала в себе си безброй заведения, кръчми, барове и какво ли още не. Животът в Студентския град започва след 23 ч., тогава баровете започват да се пълнят, млади хора минават, забързани за поредната среща. Нима обаче същото не се случва и в карето от заведения на главната улица в Пловдив? Нима студентите там "поливат" изпити само от 20 до 22 ч.?
След поредната порция насилие срещу младежи  управляващите изведнъж осъзнаха, че дисциплината у студентите куца, а новите им приоритети са алкохол, купони и още нещо, но не и учене. Необходими са законови промени, ала и този път се получи хубава работа, ама българска.
Очеваден е лобисткият натиск, който поставя в неконкурентни условия заведенията в близост до общежития с тези, които са в жилищни сгради. Нима чалгата до дупка пречи само на кандидат-висшистите, а не досажда на работещите? Значи трябва да затворим дискотеките до общежитията, а да оставим тези, които са под прозорците на бай Иван?
Управляващите решиха да оставят без ограничения за работното време частните заведения близо до спалните на студентите. Публичната държавна собственост падна под удара на закона, а депутатите ограничиха университетите да се издържат от наеми и заведения. За сметка на това частниците могат да си бичат музика до дупка по нощите, без значение, че ритмите на барабаните им кънтят в студентски стаи с размери 2 на 2 м.
Студентите са си студенти независимо дали живеят в Студентския град, в общежитие в Пловдив, Свищов, Търново или някой друг град. Кръчмите са си кръчми, независимо дали оборотът им отива при частник, или за да кърпи бюджета на някой университет. Или забрана за всички, или забрана за никой. В противен случай отново си работим на парче и само отбиваме номера. А някъде там поредният студент вдига поредна чаша с твърд алкохол и пълни нечий портфейл.