За журналистическия труд

Понякога в медиите се случват "красиви" неща. На вестниците им се налага например да обясняват на някой настойчив автор, че смятат дадена тема за изчерпана на своите страници и няма да я продължават. Завчера вечерта например се наложи да позвъня на г-н Александър Хайтов, син на известния наш писател Николай Хайтов. Човекът бе изпратил в редакцията ни свой текст за прословутия гроб на Апостола в черквата "Св. Петка" в София, молеше за право на отговор да опровергае публикация на Петър Вълев в ДУМА от... 28 септември миналата година.
Във въпросната публикация г-н Вълев твърдеше с факти и снимки, че няма как Васил Левски да е бил погребан на това място и искаше синовете на писателя Хайтов да се извинят за обидите, които постоянно нанасят на поколения археолози. ДУМА напълно коректно пусна текста на Петър Вълев, тъй като той бе отговор на публикация на Здравец Хайтов (другия син) от 11 март 2011 г. - естествено с обратната позиция. В ДУМА и в предишните години са излизали коректно текстове, застъпващи двете противоположни тези в този спор, продължаващ вече неприлично дълго. Поради което след поместването на текста на Петър Вълев редакцията ни смята темата за изчерпана на своите страници и не желае да възобновява на нови обороти спора с всеизвестните вече писания. Ето това също тъй коректно се заех да съобщя на Александър Хайтов, когото - слава Богу, нямам честта да познавам.
За съжаление задочното запознанство се оказа печално. След първите ми думи, че не смятаме да даваме повече думата на двете страни по тази тема, след като вече сме го правили нееднократно, отговорът бе потрисащ:
- Я пак кажи как се казваш!
- Вече ви казах, Велиана Христова ми е името и завеждам отдел "Общество".
- Добре, утре ще съобщя.
- Не ви разбирам. Съобщете, където искате. Но вестникът ни няма да публикува вашия материал.
- А Дърева при вас беше нещо... там... 
- Тя е наблюдател във вестника и със случая няма нищо общо.
- Всичко е ясно. Ти сега служебно ли ми се обждаш?
- Абсолютно служебно.
- Я ми се обади след 15 минути, да си отида вкъщи и да се обясним.
- Няма защо да се обясняваме, аз вече ви казах всичко, което трябва.
- Ти чуваш ли се, ма? Ти знаеш ли какво ще ти се случи! Изчерпана тема! И след 20 години няма да е изчерпана, пак ще се бием, ще дойде ден, ще видят... Ама ти тогава кой знае къде ще си отвяна...
Не пожелах да разбера къде и кой ще ме отвява. Само се надявам, че след 20 години в България пошлостта няма да е повсеместна. И ще имаме общество, в което няма да е възможно журналистите да бъдат ругани и заплашвани от всекиго и по всеки повод. А името на Апостола и други български светини няма да бъдат омазвани във вулгарни страсти и личностни претенции.