За вярата в доброто и човещината

Ганка ЗЛАТИНОВА, педагог

Когато преди месеци Би Ти Ви започна да рекламира новото предаване на Наталия Симеонова "Предай нататък", едва ли някой е предполагал, че ще се гледа през сълзи. Това не е случайно, защото то носи в себе си човешката висока нравственост и чистотата на морала. По същество то е подадена ръка и подкрепа на доброто и човешкото.
Гледам всяко предаване и се възхищавам на човечността. Не спирам да мисля колко мъдър е бил Белински, когато е изрекъл, че "Човек във всички области на неговата дейност, на всички стъпала на човешката йерархия, трябва да бъде човек." Не ме напуска и посланието на Цицерон: "Не причинявай зло на никого и прави добро на всички хора, макар само за това, че те са хора."
Колко далеч сме днес от тези послания. Защо? Дали защото управляващите по време на сбъркания преход - кой повече, кой по-малко, заложиха не на приемствеността и надграждането. А може би защото не разбраха и не приеха житейската истина, че без приемственост успешното развитие е невъзможно. Не разбраха, че миналото е огледало на настоящето, урок, пророк и лампа пред входа на бъдещето.
Не искам да политизирам проблема. Но не мога да не кажа - този или тези, които не познават или злорадо отричат миналото, не могат да разберат истинския смисъл на настоящето и да осмислят пътя към бъдещето. Ето защо да се разграничаваш и да отричаш всичко в развитието на България не е мъдрост, а глупост. Мъдрост е от миналото да вземеш огъня, а пепелта да изхвърлиш на бунището. Мъдрост е да пълниш настоящето не с голи обещания и намерения, а с реалност. Боли ме, че в годините на прехода и най-вече през мандата на Бойко Борисов и ГЕРБ вратите на разбирателството, съгласието, добротата, човечността и справедливостта бяха плътно затворени. За сметка на това се отвориха широко вратите на бездушието, враждата, омразата, злобата, завистта, клеветата, интригата и злословието. Те попречиха в България да се постигне общ език и съгласие за изработването на единна национална политика.
Жалко и трагично е, че у нас партиите и техните лидери са настръхнали и непрекъснато се самоизяждат. Всеки се е вторачил в партийните и личните си интереси. Затворил се е в себе си и работи за себе си. За едни парите, богатствата и разкошът са смисъл и цел на живота. А за обикновените ограбени и унижени хора борбата за оцеляването стана спасителен пояс. Затова ми се иска идеите на "Предай нататък", както и молебенът на патриарх Неофит за помирение да не останат сирачета. Иска ми се всички медии да прегърнат идеята за възраждането на човешкото и да засилят вярата ни в доброто. Не само хубаво, но и полезно ще бъде, ако новинарските емисии  започват не с негативни и скандални новини, а с позитивни.
    В това тревожно и размирно време българинът се нуждае не само от справедливо решаване на проблемите с доходите и заетостта. Нуждае се и от промяна в образователната система, която да върне нравственото и естетичното възпитание като приоритет и грижа на държавата и обществото. В отричаното и оплювано социалистическо общество развитието на личността бе основа, задължение и отговорност на семейството, училището и университета. Защо днес се страхуваме и срамуваме да говорим за формиране на всестранно развита личност? Всеки човек е индивидуален, но да се говори и работи за всестранно развита личност не е нито грях, нито носталгия. А разумен поглед към бъдещето и предизвикателствата на ХХI в. Ще дойде време отново да заговорим за човека и обществото, за дълга и отговорността, за личността и колектива.
Величието на една държава и нация се определя както от величието на нейния научен, културен и политически елит, така и от величието на обикновения човек, от качеството на живота му. В условията на икономическа и политическа криза моралът на елита и на широките маси са основа на цивилизованото общество, а добротата, човечността и справедливостта - същностна черта на гражданското общество. Ето защо вярата в доброто и възраждането на човешкото не са обречени - те са урок, който трябва да се предава от поколение на поколение. Само така България ще я има днес и утре.