За виртуалните неща

Светът става все по-виртуален. И все по-виртуални са нещата край нас. Преди си казвахме: "Мислено правим това. Мислено правим онова." Сега просто го наричаме виртуално изкуство. Изкуството да вършим повечето неща, като само си ги представяме, без това да има нещо общо с истинското, с реалното, с материалното.
И така, отиваме до хладилника. Отваряме го, мислено ядем сьомга или чер хайвер с лъжица. Мислено, виртуално, със "зверска хапка" откъсваме нещо рекламно от телевизора, показано между песни или филми. По същия начин пътуваме по света. Отиваме на Канарите, в Австралия, пътуваме до Нова Зеландия. Виртуален е и круизът ни по северните столици.
Мислено си изживяваме поредната печалба с джакпота на тотото. Пак така, представяйки се на ринга, тушираме Кличко, или печелим Евровизията.     Мислено като мечтателя на Достоевски преживяваме радости, удоволствия, страсти.
Отиваме в общината и виртуално погасяваме всички данъци, такси, пропуснати санкции с лихвите. По същия начин взимаме най-високата пенсия, а децата ни получават най-високите заплати в страната. Представяме си как в новините преобладават добрите вести. Мислено следим работата на парламента. А там всичко е както си трябва. Закони, поправки - все в полза на избирателите. Тонът е добронамерен. Няма препирни, няма бели автобуси, няма жандармерия, няма отвличания, няма престъпления, няма нови и нови цени и нови кражби, измамници и тем подобни. Чудеса ставали не само по Коледа, а през цялата година.
Представяме си как покоряваме връх след връх в природата и в държавната администрация, изкачваме се по стъпалата на успехите, преминаваме всички инстанции на бюрокрацията и живеем щастливо и успешно. Виртуално. Само като си представим за миг, че всичко това е възможно и за нас самите. Като на другите, които нито са по-умни, нито по-заслужили. Така и ние управляваме луксозни возила, живеем в разкошни жилища, пътуваме по няколко пъти в годината до най-екстравагантните дестинации на света. Само колко е лесно! Колко е достъпно и постижимо!
Също като в онзи виц, в който главният  герой на анекдотите Вуте отишъл при сексолога за съвет и лечение, че не получавал вече сексуално удоволствие от любовната игра със съпругата си Пена от прекалено дълга употреба. Сексологът естествено по посъветвал по време на секс със собствената си съпруга Вуте да притваря очи и мислено, ей така, виртуално, да си представя съседката и колежката или по-младата си съселянка от съседното село. За да задоволи и любопитството, и любовното приключение. Любиш в леглото жена си, казал му сексологът, а затворил очи, си представяш, че си с някоя миска, артистка, певица. Така и направил Вуте, а на следващата консултация "еротоманът" признал, че пребил любимата си съпруга по време на секс. Как така? Не се ли получи? - запитал докторът.
Докторе, направих всичко както ми заръча. Любим и жмим, жмим и любим. По едно време отварям едното око, да видя реакцията на Пена. И она жми. Ле-ле! Она на мене че ми жми! Бой, бой. Скъсах я от бой! Че ми изневерява виртуално!
Такова е виртуалното изкуство. Носи риска на изненадата. И на боя, разбира се.