За възраждане на родовото имение

Разнищва ни времето на сладникави реклами, времето на богатите и бедните по света и у нас. Времето на разруха и всекидневни катастрофи под път и над път, денем и нощем. Родовото ни имение запустя, заедно с него чезнат и следите на родовата памет, легендарната воденица с просторните ливади край Илинденската река.

Родовата памет ни зове, а разпиляното потомство очаква байрактарите от София, Пловдив, Копривлен, Гоце Делчев да ги поведат по пътя за Драма към Илинден. Процесът на световното разнищване няма да допуснем до сърцата на нашето потомство.

Как да сторим това?

Като се вдигнем от градовете и посрещнем пролетта в запустелия двор на дядовата воденица в Либяхово (Илинден). Там сред бурените да засадим брезички. Двеста и една години родова летопис имаме. Двеста и една брезички да засадим и между брезичките бели и червени рози, здравец и семенца. Те ще изтласкат бурените.

Символично да възродим родовото имение. Символично, защото легендите за рода ни са раждани там, сред ливадите, край огнището на воденицата.

Ще засяваме, ще разговаряме за палавата Митра и за дяволитото арнаутче от Елбасин - воденичарчето. Ще разговаряме за паметника на любовта и майчината клетва. Митра - лелята на дедите ни, и воденичарчето - калекото на големия род. Дядо Борис ще "стъкми" огнището на родовата памет, ще ви "нагости" със слова за поп Харитон - собственика на воденицата, за Борис и Кръстьо Сарафови, за братовчедите им Радой и Кочо Гърневи, за дузина и половина Симеоновци, Николини, Кольовци, Гергьовци...

Байрактарите от Пловдив, София, Копривлен, Гоце Делчев да стегнат "четите", да огласят родовата среща, да преборят разнищването на родовото имение.

дядо Борис Гърнев,
дом "Илинден", Пловдивско