За субективните усещания на някои вещи лица

Чавдар Стоянов, д-р по право

Наскоро медиите разкриха как вещи лица заплашват да блокират стотици дела и разследвания на различни по степен на обществена опасност престъпни посегателства в цялата страна. Причината за този техен ход, естествено, е финансов недоимък, превърнал се в хроничен. Съдилищата и МВР нямат пари да се издължат за този висококвалифициран и отговорен труд, свързан с изготвянето на експертизи и огледи на местопрестъпления. Така повече от година на голяма част от специалистите - крайно несправедливо, не се изплаща дължимото. А трябва да се отбележи, че вещите лица у нас са над пет хиляди. Те наистина работят всеотдайно и от професионалното, качествено и обективно реализиране на поставените им експертни задачи са засегнати и пряко зависими хиляди български граждани, вярващи в справедливостта и търсещи своите права, разчитащи на компетентност и обективност в процеса.
Но именно обективността изисква с горчивина да се посочи и безобразно формалното, да не кажа абсолютно

повърхностно отношение

на някои от тези тесни специалисти към изготвяните заключения, в чиято пълнота, безпристрастност и истинност има сериозни основания да се съмняваме - по много причини. Единици от тях и изготвят сякаш на кило, за да получат хонорар и да дойде следващата "порция" експертизи, по които се очаква произнасяне. Не съм тесен специалист точно в тази материя, но като юрист съзнавам, че подобни случаи, макар и силно смущаващи, са единични.
Не бих обърнал внимание на хипотезата на изключението, ако тя не е причина да се замислим от какво е продиктуван този нестандартен, да не употребя и по-остър епитет, подход? Какъв е стимулът уважаващ себе си експерт да изопачи истината, да я изкриви и да замъгли своите заключения до степен, в която те въобще да не отговарят на обективната действителност? Вероятно всички се досещат за отговора - някакъв вид облага или лична симпатия, породена от... нещо. Тази симпатия или антипатия е възможно да бъде породена от всякакви причини.
Така преди седмица се сблъсках с три абсолютно противоположни, взаимно изключващи се заключения в една експертиза, назначена по различни жалби от органите на различни РУП-та София. Но тази експертиза засяга конкретно оплакване - сигнал, и при нея е изследвано субективното усещане за изпитан страх от определен гражданин по повод на отправена заплаха за саморазправа с него от конкретно лице. Така като неспециалист в областта, но като юрист с 12-годишен стаж и богата практика се запитах как е възможно според експерта заплашваното лице хем да е ужасно уплашено, до степен да се блокира всекидневната му работа, хем въобще да не е изпитало страх. Госпожата Е.С. (ще я нарека по обективни причини с инициали, защото не желая да бъда обвинен в някакво вмешателство), претендираща за високо реноме в професията и неоспорим авторитет, е успяла да види нещо, което други две вещи лица смятат за точно обратното, аргументирайки подробно становищата си.

Има ли двоен "аршин"?

Кой не казва истината или я затаява. А чух, че госпожата се държала заплашително и успяла по стар български обичай да изрази съмнение не в своята дейност, а в заключенията на колегите си, с не по-малък стаж и авторитет от нейния. Явно мисията да бъдеш обективен и да проявиш минимална доза колегиалност към мнението на другите си колеги е непозната за тази дама, но се стига до абсурд - все пак ученик от горните класове на гимназията ще бъде категоричен, че когато се изследва усещането на едно и също живо същество от различни лица - те трябва да са абсолютно единодушни - или изпитва ужасяващото чувство на страх с всички негативни последици, или лицето никога не е имало такова възприятие.
Вероятно дамата има някакви нетипични субективни усещания и прилага свой, особен инструментариум от методи и професионални похвати в изследванията си, будещ учудване. Така съмненията, породени от  отношението към обективната истина, остават. А те не хвърлят сянка за друго освен за раздвоеност в моралното отношение и липсата на минимална доза коректност и етичност към професията, към авторитета на другите експерти, към гражданите и в крайна сметка към себе си. Оказва се, че при подобен подход пътят към договорки зад завесата със защитници на подсъдими или заподозрени е кратък.
Вещите лица са авторитетни и независими, но във всяка професионална общност винаги се намира поне едно лице, способно да разруши авторитета. Гилдията на експертите би трябвало да реагира - остро и на момента. Защото разследващите полицаи и прокурорите правят и невъзможното, за да внесат годни в съда доказателства, а някъде по средата -  от "мрака", изплува едно крехко и особено чувство за нечие експертно субективно усещане.
Прокуратурата от няколко години настоява за т.нар. Агенция за вещите лица. В този орган, част от правосъдната система, трябва да влязат експерти в различни области, които единствени да бъдат оторизирани да дават становища по съдебното производство. Тази агенция трябва да бъде на държавна издръжка, а специалистите да получават адекватно, достойно заплащане, за да могат да се чувстват ангажирани и да вършат съвестно работата си. Идеята е разумна, отговаряща на европейските стандарти и практика.