За Сталин и Димитров

В биографията на Йосиф Висарионович Сталин пише, че е грузинец, с фамилия Джугашвили. В Лондон 80-годишна осетинка ми разказа някои интересни, но прикривани подробности от неговата биография.
Свекърът на тази жена имал родствена връзка с бащата на Сталин, поради което не става въпрос за слухове.
Майката на Сталин била наистина грузинка, но бащата - осетинец, от Южна Осетия, която именно Сталин присъединил някога към Грузинската република.

Бащата, осетинецът, бил с фамилия Джугай

като фамилията на възрастната моя информаторка.
Когато Йосиф вадил паспорт, у него било вече изградено грузинско национално съзнание (като на своята майка). Затова той добавил към фамилията си едно -швили, за да звучи тя по грузински, и от Джугай станало Джугашвили.
Така променена от самия него, биографията му е разпространена из целия свят, но в Южна Осетия хората знаят и предават от поколение на поколение тези подробности. Още повече че днешните управници в тези райони - Джугаеви, били от същата фамилия Джугай, родственици на Сталин. Само че при тях е добавено руското -аев в края на фамилията.
Интересно, нали?
Споделих тази история с моя приятел, почти столетника Веселин Игнатов, който от десетина години живее при дъщеря си в Америка. В замяна пък, той ми разказа следното:
"Баба Парашкева (майката на Георги Димитров) отишла на гости при сина си в Москва. Там се срещнала с майката на Сталин и като майки си споделяли някои неща.  Баба Парашкева казала, че

 искала да направи сина си евангелистки пастор

но не станало. А майката на Сталин отвърнала: "И аз исках да запопя моя, но той, вместо ангел, стана дявол...".
Това може и да е виц, но след туй Игнатов продължи със свои спомени:
"Георги Димитров произхожда от протестантско семейство и майка му, баба Парашкева, бе членка на Евангелската църква в София. Когато почина, бе опята по протестантски от пастир Димитър Фурнаджиев.
Сестрата на Георги Димитров, Магдалена Баръмова, също бе членка на софийската евангелска църква. Майка ми се познаваше с нея именно оттам и двамата отидохме в къщата й на "Опълченска" 66,  превърната по-късно в "Къща музей - Георги Димитров". Поводът бе следният: няколко години след 9-ти септември 1944 г., бе подета акция за "въдворяване" на всички неработещи  и "потенциални врагове" в трудововъзпитателни общежития - всъщност концлагери. Единият от братята ми - Павел, попадаше в тази категория и получи призовка. Тогава ние с майка ми се дигнахме и... при Магдалена Баръмова.
Сестрата на Димитров ни прие любезно и наистина брат ми отърва концлагера.
Другата сестра на Георги Димитров, най-малката от осемте деца - Елена, беше съпруга на Вълко Червенков. Тя беше пък в съдебния състав против двайсетина евангелски пастори, обвинени в шпионаж. Предполагаме, че благодарение на нея нямаше смъртни присъди...
Като младеж Георги Димитров е посещавал Евангелската църква в София. Майка ми, която по това време е била студентка в Американското училище за детски учителки в София, се е познавала лично и с него. Отдаден на комунистическите идеи, той се опитал да създаде 

 комсомолска ядка в младежкото дружество при църквата

Тогава един от по-възрастните членове, писателят Стоян Ватралски, ударил шамар на Георги Димитров и той повече не стъпил там..."
Та, има доста интересни и съвсем неизвестни на обществеността факти и случки с известните личности.
За Георги Димитров можем да споменем, че фигурира в почти всички световни енциклопедии. Двустранична статия за него в една английска такава завършва с това, че в последните години от живота си е бил принуден от Сталин да внедрява в България режим, подобен на оня, срещу който се е борил на Лайпцигския процес. Процесът, при който целият свят се бе обявил в негова защита.
  А сърбите изучават по история, че Димитров бил отровен от Сталин, заради разногласията им относно Балканската федерация. Подписаното на 1 август 1947 г. Бледско съглашение за постепенното обединяване на Югославия и България е изкарало извън нерви Сталин. Той привикал двамата в Москва. Димитров отишъл и го върнали в ковчег, а Тито не отишъл и живя до дълбоки старини. Поне така разправят моите роднини и приятели оттатък западната ни граница.