За солунските съзаклятници, за свободата и за смъртта

 Атентатите са извършени през 1903 г. в Солун от група български младежи от Солунската българска мъжка гимназия. Те сами се наричат "гемиджии" и се определят като хора, простили се вече с живота си и пуснали своята лодка в бурното море, която или ще изкарат благополучно на брега, или ще я разбият в скалите, казва авторът Георги Данаилов

Пиесата представлява един непрестанен и трагичен спор между разума в името на свободата и смъртта в нейно име, добавя режисьорът Стоян Радев

С премиерата на новата редакция на пиесата на Георги Данаилов "Солунските съзаклятници" Народният театър избира да отбележи своята 110-а годишнина. Солунските атентати са извършени през периода 15-17 април стар стил (нов стил 28-30 април) 1903 г. в Солун. Организирани са от група български младежи от Солунската българска мъжка гимназия, анархотерористи, известни в историята като гемиджиите. Атентаторите целят да засегнат финансовите и икономическите интереси на западните държави в Османската империя и да ги принудят да действат в защита на българското население в Македония. Взривени са сградата на "Отоман банк", френският кораб "Гвадалкивир", прекъснато е осветлението на града. Повечето от атентаторите загиват, след като водят няколкодневни боеве по улиците на града. Саможертвата на младежите изостря още повече обстановката в размирните европейски части на Османската империя - така Георги Данаилов представя своята пиеса и полемично ни връща към драматичните събития от началото на ХХ век.
Пиесата превръща един действителен исторически случай в драматична поема - документалните събития се връщат като халюцинация, като сън наяве. Те търсят своите оправдания, сякаш отново изправени пред съда на времето, но като че ли за да ни накарат да се откажем от тях, да престанем да преследваме строго логичните обяснения и да се оставим на поезията, в която можем да намерим повече истина, отколкото в историята. Режисьорът Стоян Радев, в чиято интерпретация "Солунските съзаклятници" е непрестанен и трагичен спор между разума в името на свободата и смъртта в нейно име, добавя, че "този спор продължава да се изостря и в наши дни и не търпи дефиниция. Тероризмът се осъжда, преследва и проклина, но ведно с това се среща все по-често по всички краища на изумената земя".
В ролите на четиримата главни атентатори са  Леонид Йовчев (Орце Попйорданов), Павлин Петрунов (Коста Кирков), Петко Венелинов (Павел Шатев) и Валери Йорданов (Димитър Мечев). Руси Чанев изпълнява ролята на възрастния Павел Шатев, който от името на Стареца води полемика с въображаемия съдия или може би с Историята и разказва истината за онези събития. В ролята на Борис Сарафов е Юлиан Вергов, Владимир Карамазов играе един от известните дейци на ВМРО - Иван Гарванов. В останалите роли са ангажирани Христо Петков, Кирил Кавадарков, Теодора Духовникова, Мила Люцканова, Ана Пападопулу, Благовест Благоев. Сценографията е на Венелин Шурелов, художничка на костюмите е Елица Георгиева, музиката е на Виктор Стоянов. А на Мария Каварджикова, която влиза в образа на суровата Леля, принадлежат обобщаващите драматизма и духовното напрежение от въпросите за смисъла на саможертвата думи: "Ние, които треперим за живота си, не можем да съдим тези, които са го жертвали."
 

Сцена от спектакъла

Юлиан Вергов в ролята на Борис Сарафов

Солунските съзаклятници - Валери Йорданов, Павлин Петрунов, Леонид Йовчев и Петко Венелинов

Руси Чанев и Петко Венелинов в сцена от спектакъла
Снимки Атанас Кънчев