За смяната на смените

Така наречените граждански организации, явно вдъхновени от поредния недомислен законопроект на народни представители от ГЕРБ, отново подеха мантрата "учениците да ходят на училище само в една смяна". Подобни псевдоапели се опитват поне дваж годишно да напомнят по леко нескопосан начин за необходимостта от реформиране на образователната система в България. И се хващат не за главата, а за опашката.
Онези, които твърдят, че едните учат сутрин, а другите - вечер, за да не се пречкат малките с по-големите, просто не са наясно със същината на проблема. Решението в школото да се въведат смени е породено най-вече от липсата на достатъчно класни стаи, както и от недостига на преподаватели. И за доказателство на това твърдение може да се вземат същите аргументи, които изтъкват радетелите на едната учебна смяна - те напълно съвпадат с работното време на заетите в администрацията и други подобни службички, където е отворено от 8,30 до 16 ч. На смени не се учи предимно в провинцията - там децата са по-малко, а и има достатъчно просторни училищни сгради, побиращи наведнъж поне 800 жадни за знания невръстни умове, стига да има кой да им преподава. Не е лошо да се учи в една смяна, но в големите градове почти няма възможност за това.
Позоваването на "най-нови изследвания", сочещи, че ученето на смени създавало проблеми, нарушавало естествения режим на малките и влошавало качеството на образованието, прилича на тореадорско развяване на червения плащ. Кога най-после властимащите ще проумеят, че с измамните клатушкания около смените в училище няма как да се оправдаят пропуските в знанията на децата?! И реформирането на образователната система не може да се върти около желанието на учениците да си поспиват сутрин до по-късно. Крайно време е да се събудим.