За щастието и 600-те лева

Когато бях малка, много обичах дядо ми да ми разказва приказката за веселия кърпач. Той винаги работел каквото му падне, а докато работел - пеел и се смеел. Султанът не можел да разбере как може кърпачът едва да припечелва, а никога да не унива. Един ден се разпоредил да затворят работилницата му. Ала вечерта научил, че кърпачът пак отишъл в кръчмата да се почерпи и пак пеел и се веселял. Като нямам работилница, ще продавам вода, казал си той. Султанът наредил да счупят грънците, с които разнасял вода, но на вечерта кърпачът пак се веселял, защото измислил с друго да припечелва... Като свършеше приказката, дядо ми не пропускаше да подчертае (всеки път с различни думи), че щастието не е в парите и най-скъпите неща не се купуват - те са в голямото и добро сърце на хората.
Вчера станахме свидетели на нещо напълно забравено през последните 25 години - бедно българско семейство с 10 деца живее с малко повече от 600 лв. месечно. В наши дни, когато у нас дори милионерите се оплакват, че парите не им стигат, двама обикновени българи са решили да имат 10 деца, за да им е весело. Но важното за двамата е децата им да са нахранени, облечени спретнато и най-важното - да са образовани и здрави. Очевидно още по-важното е, че те са горди и не се оплакват. И за тези 10 деца, отглеждани по този начин, утре вероятно животът ще бъде най-вълнуващото преживяване...
Чудя се дали има директор или управител на държавно предприятие, министър или депутат, които доброволно биха приели поне месец да преживяват с минимална заплата, при това с цялото възможно човешко достойнство и без хленчене? И тогава колко пари биха се освободили в бюджета на държавата, за да се помогне на онова 12-членно семейство да си купи мечтаните крави, за да работят и да се издържат?