За посмешище

Христо Цеков

Дълго време премислях с какви думи да подхвана разсъжденията си в настоящата реплика. Приех, че  е достатъчно убедително да зачета авторитета на личността, която ме провокира да хвана перото и да не премълча възмущението си от това, което ми предлага един всекидневник от 24 декември 2019 г. на четвърта страница. Цитирам: "Премиерът Бойко Борисов след инспекция в Смолянско: От Папата до Белия дом дадоха оценка за България". 

В подтекста на направеното изявление иска да каже, че това е неговата България. Тази България, на която следва да се възхищаваме. Това е държавата, на която премиер е не кой да е, а Бойко Борисов, който припомня на събеседник от село Михалково: "И аз съм селянин от Банкя - като тебе".

"Работниците трябва да ги пазим като зеницата на очите си - каза министър председателят. Изпращаме успешна година с голям ръст на икономиката, стабилни финанси, с тройно повишение на доходите. От Папата до Белия дом най-важните хора в света дадоха оценка за  България. Имаме етнически мир, а регионите са в растеж." Това заяви премиерът при инспекцията на ремонтираните над 36 км от третокласния път Кричим - Михалково - Смолян. 

Изживяващ се като познавач на трудовия процес, Борисов вземаше отношение с безспорна "компетентност" по реализацията на строителната площадка. Пред кметове и жители той бе категоричен, че шефката на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова има голям принос за новия разширен път. По време на инспекцията с него беше и заместник-министърът на регионалното развитие Николай Нанков, който през май ще вдига сватба, по повод на което "ще ходим до Асеновград за рокля", усмихнато съобщи Борисов. От публикацията не става ясно дали от екипите на Папата и Белия дом ще има сватбари през май, но няма и податка дали Борисов ще е сватбар, или ще има ангажименти в Белия дом или при Папата. 

Деликатността при отричане на грозното ни отпраща в древността, чрез която по аналогия приземяваме летописа в днешния изказ. Затова отварям страницата, в която чета позицията на историка академик Василий Осипович Кючевски, който обобщава: "Който обича твърде много себе си, не го обичат другите, защото от деликатност не искат да му бъдат съперници."

Според легендарния древногръцки баснописец Езоп, "който се хвали пред тези, които го познават, заслужено прави сам себе си за смях".

Читателят е в правото си да класифицира съдържанието на репликата, но като че ли най-близко сме до Квинт Хораций, според когото "пристрастието към себе си е срамно и глупаво". А френският писател-моралист Л. Вовнарг е още по-краен, като определя самохвалството като нашия най-голям враг. 

Свидетели сме на безпардонно честолюбие, самохвалство и самонадеяност, които през присъщата суета се превръщат в славолюбие и цинизъм. 

Разбира се, субективизмът е неизбежен. Но тъкмо за това е нужен респект за предпазване от посмешище.