За политиците и кучетата

Димитър Бежански

Късмет е да се родиш куче. Канарче също не е лошо или папагал, но тях ги държат в клетки. Едно е да те държат на каишка, друго е в клетка. Котките, тия отвратителни същества, също са късметлии, обаче ние - кучетата, все пак сме най-добре. Хранят те, водят те на разходка, къпят те, глезят те... Ако се разболееш - веднага на лекар! И докторът не пита имаш ли здравна осигуровка, ами те лекува без излишни въпроси.
Някой може да ми възрази, че не всички кучета живеят добре. Уличните например. Така е. Те мръзнат през зимата, хранят се от кофите за боклук, но все пак имат шанс да им се промени битието. За разлика от бездомните хора. Знаете ли колко помияри са прибрани от улицата, станали домашни кучета, и след това живот си живеят?
Късметът да се родиш куче е сравним само с късмета да се родиш политик. Но нашият късмет, въпреки всичко, е по-голям. Ето например моят стопанин освен мене си има и няколко политици. Е, искам да ви кажа - несравнимо е отношението му към мене с отношението му към тях! На мен той никога не ми крещи, а на тях как крещи по джиесема! Майко мила! Чувал съм да нарече някой от тях куче краставо. Предполагам, че е обидно. Мен ако ме нарече политик крастав, ще се обидя! Но не си го е позволявал, дори и когато направя беля. Понякога, случвало се е, да ми заповяда нещо и аз да не го изпълня. От сорта на - седни, легни, а аз си правя оглушки. И нищо! А веднъж го чух как говори на един от неговите политици. 
- Слушай - викаше - бе, помияр такъв! Ще изпълняваш каквото ти казвам! Защото аз съм те вкарал в тоя парламент и аз ще те изхвърля от него! Ще ти одера кожата, да знаеш! За назидание на другите помияри! 
При такива думи аз бих заскимтял от ужас. Предполагам, че и политикът е заскимтял, но нали джиесем - не можах да разбера със сигурност. Чувал съм го да ги заплашва, че ще умрат от глад, ако не правят каквото им казва. Вярно, че на политиците си нашият господар купува джипове, ролекси, води ги на Канарските острови, праща децата им да учат в чужбина, а аз такива неща не получавам, но кажете ми за какво му е на едно куче ролекс! И може ли ролексът да компенсира такова отношение? Аз с моя кучешки ум смятам, че не може! И ако, не дай си Боже, ми кажат да избирам какво искам да бъда в следващия си живот - домашно куче или домашен политик - изобщо няма да се колебая!