За полиомиелитната ваксина, родена по време на "студената война"

Д-р Христо Одисеев, д.м.н.

След Втората световна война човечеството страдаше от опасно зло - детски паралич. Учените знаеха нейния причинител още от 30-те години, знаеха как се пренася заразата, но бяха безсилни да спрат нейното разпространение.
В периода на Студената война двама смели мъже и големи учени - американецът Алберт Сейбин и руснакът Михаил Чумаков, с голям риск за собствените си съдби завързват сърдечна дружба и в тясно сътрудничество създават "оръжие" срещу опасната болест.
През 50-те години на ХХ век десетки учени в света работят върху създаването на ваксина срещу полиомиелит. Двама американски вирусолози - Донас Салк от университета в Питсбърг и Алберт Сейбин от университета в Синсинати, изпъкват над останалите. Салк работи върху убита с формалин ваксина, а Сейбин - върху жива. И двете предпазват от инфекцията. Но докато убитата дава временен имунитет и са необходими постоянни реимунизации, живата създава пожизнен. Живият ваксинален вирус се намира в слюнката, излъчва се при дишане на имунизираните и води до пасивна имунизация на околните. Ваксината на Салк се прилага с инжекция, тази на Сейбин - чрез накапване върху бучица захар или с лъжичка. От друга страна, приготвянето на убита ваксина е много по-лесно.
Салк изпреварва Сейбин и в началото на 1955 г. ваксината му е готова. След проверката й е одобрена от правителството и започва масово приложение в САЩ.
През 1956 г., след като ваксината на Сейбин е готова, липсват хора за проучването й - всички  младежи до 20 г. вече са имунизирани с ваксината на Салк. За да се докаже безвредността и ефективността на една жива ваксина, необходими са хиляди ваксинирани.
Междувременно в СССР се разраства епидемия от полиомиелит. Съветските учени са убедени в превъзходството на живите ваксини, но не смеят да правят опитите за получаване на жива полиомиелитна ваксина, защото диктаторският режим тегне над тях, а един неуспех би ги пратил най-малко в Сибир.
По това време водещите вирусолози Анатолий Смородинцев, Михаил Чумаков и неговата съпруга Марина Ворошилова (дъщеря на политическия лидер Ворошилов) заминават за САЩ за среща със Сейбин и Салк. Същата година със съгласието на американското правителство и строгите инструкции на ФБР Сейбин заминава за СССР. Чумаков се обръща към Министерството на здравеопазването за разрешение да я внедри в практиката. Преодолявайки неимоверни трудности, Чомаков създава мощна база за производство на ваксината и за приложението й в практиката. След първите проверки през 1959 г. екипът му организира широко теренно проучване. Започва масова имунизация. В течение на една година са ваксинирани над 10 млн. деца и младежи. Епидемията от полиомиелит е потушена. Ваксината започва да се прилага и в други страни.
Понастоящем инфекцията е изкоренена в почти всички страни. Докато през 1988 г. са регистрирани 350 000 засегнати от болестта, през 2011 г. са 650 болни, а т.г. до април - само 47. Единствени огнища се появяват в Афганистан, Пакистан и Нигерия.