За паметниците и паметта

Иван Ст. ИВАНОВ,
о.з. полковник

Паметниците се появяват още в древните държави и полиси. Те са отражение на паметта за исторически или други събития. Паметниците свидетелстват за държавници, личности, свързани с историята на даден народ, град или местност. Паметниците са свързани и с културата, изкуството, спорта и други характерни особености на живота на хората.
Древността ни е оставила в наследство спомена за борбата за съществуване на древните полиси Атина, Спарта, както и Рим, Картаген и др. И всичко, свързано с произхода и митологията им. Този спомен е жив за нас благодарение на делото на изключителни скулптори, изваяли от мрамор и гранит скулптури, барелефи, дори мемориали за исторически събития и личности. Запазени и реставрирани са амфитеатри, стадиони и съоръжения, дело на изтъкнати архитекти и строители, паметници на културното наследство като Олимпийските игри в древността, театри, площади, религиозни и други сгради.
Средновековието не остава по-назад. В тази епоха се раждат и творят забележителни творци на архитектурата, скулптурата и други клонове на изобразителното изкуство и творчество в изграждането на обекти от културния, обществения и стопанския живот на държавите. Това наследство, запазено за поколенията, е памет за ония времена.
От средновековната българска държава също са оцелели някои артефакти у нас и в чужбина. Хрониките са особени паметници на културата. Останките от скулптури, сгради, храмове на православието, макар и като археологически паметници, извадени от земните недра, будят възхищение и родолюбие. Вярна е констатацията, че всичко това е унищожавано целенасочено от поробителите на българската държава и държавност, за да се заличи споменът. И все пак благодарение на будни българи много ценни книги, знамена и други артефакти са запазени, дори развивани с помощта на християнските духовници в черкви и манастири. А самите религиозни и духовни средища също са паметници на българщината.
След Освобождението от турско робство, освен "възобновяването на българската държава" (Васил Левски), започва и подем на архитектурата, строителството, изграждане на икономиката, културата и други направления на обществения и стопанския живот. В Княжество България идват творци от по-напредналите, предимно славянски, страни, архитекти, художници, хора на науката и изкуствата. Появяват се нови паметници на културата, скулптури, обществени сгради, мостове и др. обекти на съзиданието. Най-напред се запазва паметта за подвига на освободителите от братска Русия. Построяват се Мавзолеят в Плевен, катедралата "Св. Александър Невски", кръщават се улици, селища на пълководци и герои, допринесли за Освобождението от турско робство. Тази традиция продължава повече от 100 години. Обозначава се бойният път на Българското опълчение.
В Пловдив в началото на 50-те години се издига Паметникът на Альоша, символ на повторното ни освобождение, този път от фашисткия гнет. В центъра на София се построява Паметникът на Съветската армия. В много градове и села се изграждат паметници, свързани с борбите за национално и социално освобождение преди Освобождението и след него. В Шумен, на Илчов баир, по решение на НС на Отечествения фронт е изграден мемориал "Създатели на българската държава". Той се вижда на десетки километри и напомня на българите, че по тези места са дошли воините на Аспарух.
Социалистическа България построи и мемориал на ослепените от византийския император Василий ІІ Българоубиец воини на цар Самуил до с. Ключ, Петричка община. Не са пропуснати дейците и участниците в съпротивителното движение (1941-1944), участието на Българската армия в заключителния етап на Втората световна война, приноса й за ликвидирането на хитлеристкия режим в Германия. Паметници... Паметници за исторически събития, факти и участниците в тях.
Повече от 25 години в нашето Отечество се поддържа изкуствено напрежение и разделение на българите по идеологически и политически причини. Появиха се лъжедемократи, някои обединени и поддържани от Запада и най-вече от САЩ партии и дейци, работещи ентусиазирано и непрестанно за унищожаване на паметниците, свързани с антифашистката борба, Русия и нейната доблестна армия. Заслепени от антикомунизъм, антисъветизъм и антирусизъм, добре платени от чужбина неправителствени организации у нас след промените от ноември 1989 г. водят тази "борба". Още в зората на българската "демокрация", ръководени от първия "демократично" избран президент на страната Желю Желев, бяха свалени и унищожени паметниците на съветските военачалници, допринесли за освобождението на България от фашизма, паметници, паметни плочи, барелефи и др. творби на социалистическото изкуство.
През последните години обект на постоянни атаки и осквернявания е Паметникът на Съветската армия, защитен от специален документ, подписан от президентите Желю Желев и Борис Елцин за опазването и поддръжката на всички руски паметници в страната. В над 12 страни в Европа и Азия съществуват паметници в прослава на Червената (Съветската) армия, които са окичвани с венци от цветя за нейния велик принос за спасяването на човечеството от фашистката чума. Дори в Берлин има грандиозен Паметник на Съветския воин, взел в скута си германско дете. А нашите патриотари, които се представят за праволинейни демократи, по матросовски изпълняват, и то в детайли, указанията на американското посолство за унищожаването на Паметника на Съветската армия.
И още един "демократичен" парадокс. Независимата "правосъдна" система неотдавна утвърди разрушаването на паметника "1300 години България" в столицата, дело на един от най-талантливите български скулптори - проф. Валентин Старчев. Нещо повече. Той дори не бе допуснат да защити творбата си в продължение на многото "демократични" години. Допуснато бе от Столичната община да не се полагат дори минимални грижи за тази забележителност, защитавана и от чуждестранни творци.
В съседство с паметника "1300 години България" се е сгушил паметник на жертвите на комунизма. За жалост, сред имената на "жертвите" личат убийците на деца от Разложко и Сестримо, хора, носили отрязани партизански глави по време на съпротивата, палили и ограбвали къщи на партизани и ятаци, извършители на други престъпления срещу човечеството и човечността. Паметникът е изграден не без знанието и разрешението на Столичната община. Той винаги, по повод и без повод, е посещаван от "демократичните" ни президенти. Но Росен Плевнелиев надмина всички, избирайки тези "чествания", за да изрази омразата си към своето детство и младост, и да клевети социалистическото минало на страната, като възхвалява САЩ и сее омраза към всичко руско.
Не без знанието и одобрението на Столичната община бе построен паметник на загиналите при бомбардировките на столицата ни американски летци. Той се поддържа добре и се охранява от народната любов. Да си спомня някой дали има идея за построяване на паметник на загиналите по време на тези бомбардировки хиляди столичани или жители на други селища в страната? Къде отиде паметта на българите за миналото и подвизите на нашите борци в името на родината?


Паметникът "1300 години България" пред НДК
Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА


Поредна акция срещу Паметника на Съветската армия в София
Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА

Паметникът "Създатели на българската държава" край Шумен