За новия сезон в НБА

АЛЕКСЕй ДОСПЕХОВ

— Доколко е вероятно в настоящия сезон да участвате редовно в стартовия състав?

— Мисля, че този въпрос все пак трябва да бъде отправен към треньора, а не към мен. Безсмислено е да гадаем. Тези, които познават Джордж Карл, са забелязали, че треньорът ни е оригинален наставник, със свои виждания за играта и ситуацията. Това значи, че днес мога да стоя на площадката 25 минути и да вляза в стартовата петорка, а утре изобщо да не изляза на игрището. Сезонът ще покаже. Всичко може да се промени за секунди. Но искам да отбележа, че дали ще играеш от самото начало на играта или не, не е най-важното. Важното е да се играе, да се играе много.
— Именно, защото в мачовете преди сезона не прекарвахте много време на площадката. Това нормално ли е? Не искахте ли нещо повече?
— Вече ви казах, че всеки баскетболист иска да играе много. Но времето преди сезона е период, когато можеш да форсираш подготовката си или пък не. Аз избрах втория вариант. Влизах във форма плавно, като се подготвях за официалните мачове. След всяка игра се чувствах по-добре и по-уверено. Треньорът сега пробва различни варианти, иска да отработи свои варианти на игра. Допускам, че има и по-добри от мен. И възможно според това се разпределя нашето време.
— В отбора сещате ли се често за загубата от „Лейкърс“ в плейофите от миналия сезон? Сигурно е много обидно, след като стигнахте до 1:3, да паднете в седмия мач?
— Разбира се, че не беше приятно. Тогава направихме нещо като сензация. Почти никой не си представяше такъв резултат. Така че изненадахме всички. Затова беше още по-неприятно, като не стигнахме до победния край. А дали си спомняме... Знаете ли, темпото в NBA учи играчите на нещо много просто – да не се самонавиват! Ако много дълго превърташ в мислите си пораженията, ако страдаш заради тях, няма да успееш да се настроиш за следващата среща, която може да е вдругиден. Така е при нас. Сега отваряме нова страница, така че защо да ровим миналото? Но, разбира се, взехме си поуки.
— А какво постигнахте сам за себе си в сравнение с първите сезони на NBA?
— Както и самият отбор, който се развива и прогресира, и аз натрупах опит. Станах по-уверен в собствените си сили. Вече знам как е устроено всичко и как работи. В житейски план ми е по-леко. Често ме питат дали съм свикнал с живота в САЩ? Отговарям, че според мен още не. Научих много за живота в Америка, но все още трябва да свикна с особеностите тук.
— Според вас, успехът на руския национален отбор на Олимпиадата в Лондон и бронзовия медал случайност ли бяха или нещо закономерно?
— Глупаво е да говорим за случайност. Извървяхме дълъг път под ръководството на треньора Дейвид Блат, за да победим. Работихме като луди, няколко години почти без почивка: от клуба в националния, от клуба в националния... През цялото това време Дейвид изграждаше отбора стъпка по стъпка и свърши огромна работа. За атмосферата в отбора вече се носят легенди. А мнозина говорят за случайност! Абсурд, това е изстрадана, спечелена с труд и абсолютно заслужена победа. Сега ние сме наистина по-силни от повечето си противници.
— Какъв би бил успешния резултат за „Денвър“?
Може би финалът? След година-две - нищо чудно.