За науката са нужни пари и държавна политика

Всеки сектор, който се развива добре, трябва да бъде подкрепен, въпросът е, че трябва да се развива технологично. Но в момента в България няма постоянство в политиката за науката, за която трябват и финансиране, и държавно отношение. Това заяви кандидатът за президент Ивайло Калфин на среща в БАН с млади учени от движението "Когито" по тяхна покана. Европа си поставя високи цели за научно и технологично развитие, в средата на кризата ЕС увеличи парите за наука, а България върви в обратна посока, в последните две години парите за изследвания са намалени три пъти, страната изобщо не се вмества в стратегията "Европа 2020", категоричен е Калфин.
Няма как науката да се развива само с проектно финансиране, без да бъдат подпомагани институтите на БАН, нито пък с рязкото намаляване на парите на фонда за наука в МОМН, каза Калфин. МОМН няма добра политика спрямо науката, заяви кандидат-президентът. В момента учените се представят като безделници, които работят за световната наука, не за националната, а висшите училища се финансират порочно с пари на "глава" студент, изреди той. По думите му, президентът би могъл да е гарант, че гласът на научната общност ще се чува, като създаде към институцията си съвет за наука и технологии, където да се срещнат за диалог БАН, вузовете, МОМН и бизнесът. Не може цялата млада научна мисъл да се изнася на Запад, а държавата да не обръща на това внимание. Калфин заяви, че не би се поколебал да върне дори Закона за бюджета, ако в него не са достатъчни парите за социални плащания и за наука. Той отговори на множество въпроси и заяви, че трябва да бъдат разширени механизмите за въздействие, с които разполага президентът, който и да е той.
Младият физик Христо Колев демонстрира пред Калфин съдаден от него самия сеизмичен сензор, който като радар улавя движение дори на котешка лапа, а след това се появява изображение на причинителя на "трептенето". Калфин веднага реагира, че такава апаратура може да се използва за следене на нарушители на българо-турската граница, и поиска младите учени да кандидатстват в конкурса за поставяне на камери по границата. Той е твърдо убеден, че като консултанти и експерти по всички важни проблеми трябва да се използват български учени, а не само чужденци.
  Ивайло Калфин изрично се обяви против проучване и добив на шистов газ по сегашната американска технология, защото е опасна за природата и хората. Какви са рисковете, ще стане ясно от доклад, поръчан на учени в САЩ, който ще е готов през 2012 г.
На поканата на младите учени за срещи с кандидатите за президент са откликнали още Меглена Кунева и Румен Христов.