За медникарството се иска мерак и пак мерак

Байо Баев е роден в Габрово през 1956 г. и животът му минава в постоянни пътувания между София и Габрово. Завършил е икономика. Бил е уредник на художествена галерия, директор на ферма и мандра, златар. Сега се занимава с металопластика и медникарство. Има трима сина. Единият е майстор - работи с кована мед и желязо.

Още от първата среща Байо Баев създава впечатление на човек разговорлив, сладкодумен, общителен, приветлив. Споделя, че постоянното пътуване между Габрово и София не му тежи. Започва да се занимава с медникарство и металопластика през 1976 г. Изработва целия традиционен регистър от предмети за бита - дестилатори за алкохол и етерични масла, тигани, котленици, кафеници. Прави и съдове за вино - чаши, кани, сервизи, отделно съдове за ароматерапия - ползват ги голяма част от СПА-центровете у нас.
Байо Баев отделя доста време и за изработването на масова бижутерия от мед и минерали, както и за по-модерни предмети за дома - външни и вътрешни осветителни тела например. Прави и реплики на тракийските съкровища. Той и негов колега от Пловдив са единствените у нас, които изработват мангали. Работи на майстора има в хотел "Тунджа" в Ямбол, комплекс "Елдород", механа "Чевермето" в Банско, ресторант "Бунара" в София. Изработил е реквизита за бракосъчетанията в почти всички обредни домове в България.
- Най-важно за всеки занаят е желанието - споделя Байо Баев. - "Меракът", както казват старите хора.
Неговият не прави изключение. След това е усвояването на самата технология. После огънят - почти всеки съд минава през огън. Специфичен е ритъмът, с който се работи - неравноделен като нашата народна музика. Роля има и светлината - когато е завършен, предметът блести с красиви, интересни отблясъци.
Няма операция, която може да бъде пропусната - всички вървят последователно.
Много характерно за кухненските медни съдове е, че те са динамични, защото медта е топлопроводим метал. В тях храната и напитките бързо се приготвят и сервират, но и бързо изстиват. Това е едно от полезните качества на медта. Потребителите трябва да знаят, че калайдисаните съдове не понасят кисела среда - например кисело вино. Почистването им става само с гъба и течен сапун. А ако се ползват правилно, имат гаранция 150 години.
В началото, когато Байо Баев започва да се занимава с медникарство, се работи на оджаци. Въглищата хвърлят искри, ако те попаднат върху кожата, усещането никак не е приятно. Така пари, че човек може да изпусне инструментите. Затова Байо работи с велурени ръкавици, а майсторът го гледа отстрани с иронична усмивка. Върху велурената ръкавица, щом попадне въглен, става още по-лошо. Така младежът разбира, че не трябва да се работи с ръкавици, а с усет.
Тогава негови наставници са Стефан Йонков от Габрово и Александър Раев от София. Сега самият Байо Баев прави професионални курсове по металопластика и бижутерия. Обучил е доста хора - от тях четирима се занимават професионално. В момента учи един младеж, който вече има майсторско свидетелство, учи и собствения си син - той е майстор от 2000 г. и ръководи работилницата в "Етъра".
Предметите са предназначени за най-различни клиенти, главно обикновени хора - менчета, чаши. Хубаво е, че голяма част от по-заможните започват да ценят българското, възрожденското. Искат да е автентично, но пък това е по-скъпо.
Има ценители, които като харесат нещо, не се интересуват от цената. Не липсват и по-странни желания, например това - банята да бъде облицована с мед.
Преди време актьорът Любомир Нейков купил минидестилатор за ракия. Клиент на Байо Баев е Хауърд Фостър - бивш ректор на Американския университет в Благоевград. Той поръчал дванадесет тигана, които да сложи в дома си в САЩ.
Няма чужденец, който да не цени ръчния труд, особено ако наблюдава как се изработва предметът. Чуждите клиенти държат да се изпише името на автора.
Преди години две англичанки проявяват желание да се учат при майстор Баев, но той не успява да ги вземе за свои ученички. Те се интересуват от всичко. Впечатляват се много, снимат. Просто не им се вярва, че се работи изцяло на ръка.
Американец пък не можел да се откъсне от един слънчоглед - все му се струвало, че е истински.
Байо Баев има доста клиенти от Италия и Гърция. У тях такива ръчно създадени предмети струват много скъпо. Всичко това показва за пореден път, че по света ценят нашата самобитна култура. Радостното е: в днешното чуждопоклонническо време все повече нашенци започват да разбират българското, да милеят за българското. И така трябва да продължава! Да се гордеем с българските народни художествени занаяти, да ги опознаваме по-добре, да проявяваме още по-голям интерес към тях, да ги обичаме и ценим.
Важно е къде се изработват тези красиви предмети. Едната от работилниците - в Етъра, е взета под наем. Разработил я е и я стопанисва един от синовете на Байо Баев. Другата е специално строена. Тя се намира в родната му къща, в която сега живеят родителите му. Разположена е на 50 метра от комплекса. Край неговата, която е на централно място на самата чаршия, има и много други работилници. Представени са около петнадесет занаята.
Байо Баев е имал работилница и в София, но се отказал заради високия наем. Сумата се удвоила в сравнение с първоначалната. Затова му се налага да пътува по два пъти в месеца от Габрово, където предметите се произвеждат, до София, където се продават. А в софийския си апартамент прави надписите и част от бижутата.
Държавата не подпомага особено много народните художествени занаяти и в частност медникарството. Защо ли това не ни учудва? Подават ръка, дават своя принос за популяризирането му БНТ 1, Нова телевизия, Би Би Ти. Байо Баев има голямо желание да се направи специализирано предаване за народните художествени занаяти. Има идея и за рубрика в някой от вестниците. Тя може да съдържа практични, полезни съвети, информация за отделните занаяти и майсторите, които ги практикуват. Защо? Защото много хора напоследък остават без работа, искат да се занимават с нещо, да се преквалифицират. Нямат обаче информация къде могат да се научат, колко ще струва това...