За мечките и човеците

На пръв поглед тромави и доста лениви, но всъщност любопитни, игриви и гостоприемни. Мечките, намерили своя втори дом в парка край Белица, носят спомена за жестокостта на хората. Днес обаче живеят почти в естествена среда и може би разбират, че между двуногите има и човеци, а не само насилници.
Паркът за танцуващи мечки в Белица вече 20 години приютява животни, които буквално са живели като роби и затворници. Създаден е със съвместните усилия на "Четири лапи" и фондация "Бриджит Бардо". И до днес се издържа от дарения и от средства от двете организации. Отдавна е атракция за малки и големи от цялата страна, но и винаги ще напомня за жестокостта, която само човекът е способен да стовари върху друго живо същество.
Разходката из парка, разположен върху 1,2 хектара гори и поляни, е неповторимо преживяване. Мечоците са на една ръка разстояние, отделени от посетителите с телена ограда и електропластир. Спокойно хрупат плодове, плацикат се в малки езерца, дремят на сянка и дори позират за снимки пред екзалтираните дечурлига, които са сред основните гости.
На всеки половин час тръгва обиколка със служител на парка, всяка група е от поне двайсетина души. Пътят криволичи през хълмистата местност, менят се широколистни и иглолисти дървета. По-любопитните бързо различават между сивите сенки силуетите на рошавите мецани. Очевидно свикнали напълно с хората, те се подават през храстите, душат въздуха с интерес, приближават се до групичката явно без страх и без раздразнение. В много от секторите съжителстват една до друга по няколко мецани, въпреки че в природата предпочитат да са уединени.
В момента обитатели на парка са общо 23 мечки, голямата част от тях в миналото са били танцуващи животни, по муцуните им още личат белезите от дупки за халки. Има няколко "ветерани" на преклонна възраст над 25 години. В естествена среда мецаните живеят средно 24-26 години, но в парка заради грижите, полагани от хората, има и старци на по 36. Малчуганът в групата е двегодишно мече от Сърбия.
Политика на парка е мъжките животни да бъдат кастрирани, за да не се раждат малки в тази среда. Защото няма как майките им да ги приучат да оцеляват в реални условия - тези мечки няма да имат страх от хората, няма да притежават умения да оцеляват и да осигуряват прехраната си сами.
Част от обитателите в Белица са пристигнали в много тежко състояние. Преживели са животоспасяващи манипулации, наново са се учили да се движат и да се хранят. Съдбата на всяка мечка е различна и затрогваща.
Служителите разказват с гордост, че въпреки ужаса, който са преживели, мечките днес вече демонстрират своите инстинкти и показват вродено поведение, което е било години наред потискано, докато са оцелявали като затворници.
Рошавите гиганти сами подготвят бърлоги за зимния си сън, катерят се по дърветата и поддържат завидна хигиена.
Паркът е обособен в 7 сектора, до всеки от които служителите имат достъп, когато се наложи да преглеждат животните, да ремонтират съоръжения или да почистват. Процедурата по хранене е специална, за да не се нарушава естественият дневен ритъм на мецаните. Обучен екип от гледачи разхвърля храна навсякъде из секторите в парка. Това означава, че мечките сами трябва да я открият, а и да положат известни усилия, а не да я получат наготово точно в определен час и на точно определено място.
Всяко животно се отличава със свои предпочитания и нрав - някои са по-общителни, обичат да са в компанията на други мечки, излизат на откритите пространства. Има и такива, които търсят уединение и прекарват по-голямата част от времето си сами в по-дълбоката гора на тихо и тъмно.
Друг признак, че животните се чувстват добре в естествената си среда, е фактът, че почти всички спят зимен сън. Защото преди да пристигнат в парка, не са имали тази възможност - принудени са били да водят активен живот през всички сезони.
Именно заради зимния сън на мечките в парка няма обиколки от декември до март. От края на лятото до късна есен времето за посетители постепенно се ограничава, за да могат четириногите да се подготвят за летаргията. От април до септември груповите обиколки са целодневни.
Приключението в парка е неповторимо. Екипът се  е погрижил не само за уюта на животните, но и на посетителите. Пред входа има обособен паркинг и голяма площ за отдих и разходка - с беседки, пейки, поляна и детска площадка. Мястото е чудесно за пикник и за почивка буквално насред гората.
Съдбата на танцуващите мечки жегва сърцето и терзае ума. Замисляш се за човеците измежду хората и за силата на духа при животните.

В РОБСТВО

Методите, по които мечките са приучавани да танцуват, потрисат със своята жестокост. Обикновено животните са "поробвани" от малки. Принудително са поставяни върху нажежени метални плочи и когато започват инстинктивно да повдигат крака заради топлината, чуват музика от гъдулка или цигулка. Смята се, че по този начин "заучават" движенията на лапите под музикален съпровод. Мечките всъщност не чуват добре и музиката трудно би породила у тях някакви емоции и желание за "танц". Те обаче потропват с лапи заради спомена от ужаса, преживян върху горещата ламарина. Малките мечета били буквално обезобразявани като без упойка през носовете им е прекарвана халка. Върхът на муцуната е най-чувствителното място от тялото на животното и болката от халката го кара да се подчинява на всички команди. Хранени са с много сладки храни и отпадъци.