За кого разчистваме терена?

Наталия Гергова

На 1 юли 1879 година Княжество България със своите 41 пощенски станции става член на Всемирния пощенски съюз. "Това е изключително показателен факт за амбициите на българската държава, за нейния стремеж към най-съвременните постижения на европейската цивилизация." Това четем в сайта на Български пощи, които вчера обявиха стратегия за развитие. С нея слагат кръст на собствения си повече от вековен "стремеж към най-съвременните постижения", като закриват пощите в селищата с под 800 жители - общо 1000 на брой. Така щели да реализират значителни икономии. Като запратят стотици хиляди граждани на България доста далеч от цивилизацията. Тези села вече нямат училища, нямат здравни служби. До повечето няма и пряк транспорт, ами пътниците се стоварват на разклона и вървят няколко километра пеша. Като ги оставят и без пощи, ги откъсват изобщо от света. Няма да могат да получават вестници например. Да не говорим за пенсиите. Дори да започнат да им ги превеждат по карти, едва ли ще е рентабилно да слагат банкомат във всяко село. Така възрастните хора ще бъдат принудени да пътуват до града. Със сигурност ще са принудени. И не само пенсионерите, защото ще трябва да се плаща ток, вода, телефон. Тези сметки досега също се обслужваха от пощите. А паричните записи от децата?!
Пощенските съобщения в отоманската империя възникнали значително по-късно от тези в европейските земи - едва в началото на ХVII век. Организацията на турските пощи била слаба, несигурна, с ограничена мрежа. През 70-те години на ХIХ век все още не е имало раздавателна служба дори в Цариград. Писмата пристигали в конака, изсипвали се в панери и всеки, който очаквал писмо, сам си го издирвал в панера.
Това ли е цивилизационният ни избор - 70-те години на ХIХ век? Или малко по-късно, вече след Освобождението, когато "поради липса на други превозни средства пощата се пренася главно чрез сухопътните трактове, а за всеки тракт се определят станции за смяна на конете". Впрочем през 1883 г. пощенските коне в княжеството са били 412, разпределени в 62 конни станции. Само че сега сме ХХI век. Дали в България ще се намерят толкова коне? Или поне толкова магарета. Не е сигурно. Сигурно е обаче, че тази поредна стъпка срещу малките населени места означава само едно - обезлюдяване на цели райони. За кого ли разчистваме терена?