21 Януари 2020вторник00:57 ч.

Образование

За кого бие камбаната на PISA

Международното изследване показва устойчива тенденция на спад в българското училище

/ брой: 240

автор:Велиана Христова

visibility 459

В България 53% от 15-годишните ученици покриват критичното второ равнище и нагоре от 6-те нива на уменията в четенето, докато средният процент в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е 77. Т.е. останалите 47 на сто от българчетата са под второто ниво, не разбират смисъла на прочетеното и не могат да извлекат информацията от него. На най-високите пето и шесто равнище по четене са 2% от българските ученици, докато средно в ОИСР тези отличници, които разбират съдържанието на информацията и правят разлика между факти и мнение, са 9%. 

В математиката 56% от децата в България постигат второ  ниво и нагоре при средно в ОИСР 76%. Покриващите пето ниво и нагоре българчета са 4%, докато в ОИСР те са 11%. В природните науки (физика, химия, биология) 53% от българските ученици имат познания и умения за над второ ниво, в ОИСР те са средно 78%. Покриващите над пето равнище в България са 2%, в ОИСР средно са 7%. Това се казва в оповестените преди дни резултати от международното изследване PISA за постиженията на 15-годишните ученици през 2018 г. И още - България е сред страните, в които са най-големи разликите в знанията и уменията на децата на бедните и на богатите, както и между учещите в града и в селото. 

С други думи, PISA ни каза, че полуграмотни и неграмотни в четенето са 47% от нашите ученици, в математиката 44% и в природните науки 47%. Международното изследване PISA се провежда на всеки три години и измерва постиженията на 15-годишните в посочените три области, като всеки път акцентът се поставя върху една от тях. В сесията за 2018 г. акцентът е четенето, участват ученици от 78 държави. Нашите деца заемат 54-то място по четене, 49-о по математика и 56-о по природни науки. Според МОН, тези резултати са сравними с постигнатите в предишните няколко издания на PISA, а министър Красимир Вълчев коментира, че причината за ниските резултати е липсата на реформи в средното образование, защото промяната на "старата система" е започнала с приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование през 2016 г. и още е рано да се видят резултатите. 

Едва ли е точно така. Защото, ако съдим по PISA, "старата система" е давала доста по-добри резултати от тези в последните години, в които постоянните промени в системата станаха нейна емблема и водят образоването все по-надолу. Само Законът за народната просвета от 1996 до 2015 г. бе променян 36 пъти, подзаконовите актове пък бяха "преобличани" стотици пъти. И ако през 2000 г. например в PISA общо 40,3 на сто от българчетата са се представили зле - под второ ниво, през 2006 г. "слабите" стават 42,7%, през 2018 г. са 47,1% (вж. фиг.2). Само ще спомена, че в първите международни проучвания за знанията на учениците през 90-те години на миналия век българчетата се нареждаха в челната петорка сред връстниците си в света, а българската образователна система от соцвремената все още минаваше за еталон в Европа. В момента в рамките на ЕС нашите ученици показват най-ниските резултати. 

 Но нека се съсредоточим върху резултатите от PISA за последните издания на проучването. През 2012 г. българчетата по математика са на 47-а позиция сред 65 участващи в PISA държави с получени 439 точки, в четенето са на 51-во място с 436 точки, в природните науки са 45-и с 446 точки. Сравняването по броя на точките е адекватно поради различния брой участвали държави в различните изследвания, макар че от 2000 г. насам методологията и инструментите на PISA не се променят съществено. След 2012 г. се наблюдава устойчив спад в резултатите на нашите ученици. През 2018 г. спад е поредната излагация - 436 получени точки в математиката, 420 точки в четенето, рекорден е сривът в природните науки - 424 точки.

Поне от 2006 г. насам експертите от звеното за анализи в образованието към МОН, което в момента се нарича Институт за изследвания в образованието, отчитат едни и същи слабости в средното образование у нас (недостатъчна практическа насоченост на обучението, недостатъчна квалификация на учителите, недостатъчно часове по математика и природни науки, слаба дисциплина в училището, циганчетата с начално и основно образование стигнаха 93% и т.н.) и дават едни и същи препоръки. Като например повече часове по математика и природни науки в учебния план. Нямам впечатление някой в МОН да ги е чул и да е последвал на практика съветите им за реални промени по болните "мазоли" на училището извън преповтарянето на констатации и намятането на одежди последна мода връз неговото прокъсано бельо. 

Един само щрих. В доклада на PISA 2018 са посочени и данни за финансирането на образованието - ако у нас през 2014 г. публичните средства за образованието са 4,1% от БВП, през 2018 г. те падат на 3,4% при средно 4,7% в страните на ОИСР. За един учащ се като сума инвестираме над 5 пъти по-малко от средното за ОИСР. Е, къде искаме да са в световната класация българските ученици?

А камбаната бие от много време, дори като се съди по това, което се случва и с проверките на знанията у нас - чрез външното оценяване и матурите. Ето ви картината от зрелостните изпити по предметите ългарски език и литература и Математика. 


Среден брой точки   

Процент на българските ученици с резултати под второ ниво и над 5 ниво по четене

            2008    2009     2013     2018     2019

БЕЛ    57,14    54,83    54,66    53,94    50,63

Мат    64,85    49,54    67,44    70,40    69,58







В МОН продължават да твърдят, че поне четвъртокласниците ни след началното училище показват добри резултати в международното изследване PIRLS, което пък се прави на всеки 5 години. Да, началното ни училище се крепеше до някое време, но и то се търкулна надолу в последните години. Ако през 2009 г. българчетата в тV клас се класираха на 10-о място в света, през 2011 г. те бяха вече на 22-ро място, след това през 2016 г. се изкачиха малко в класацията - до 14-о място. Но и това се дължеше на "старата система", та дано през 2021 г. не се разочароваме пак за състоянието и на началното ни училище след реформите на новия училищен закон. Има риск да се случи, като имаме предвид, че той бе приет с диктат на мнозинството през 2016 г. с твърде много недоработки, недомислия и разминаване и при силна съпротива от опозицията. Дано не се окажа лош пророк. 

Проверяват Центъра за възрастни хора с деменция в Пловдив

автор:Дума

visibility 0

Грипна епидемия в Дупница и Сапарева баня

автор:Дума

visibility 18

Войната за лотариите се разгаря все повече

автор:Дума

visibility 31

/ брой: 13

Перник има вода за 32 дни, търсят тръби и от чужбина

автор:Деси Велева

visibility 33

/ брой: 13

България внася повече ток, отколкото изнася

автор:Дума

visibility 36

/ брой: 13

Пускат жалба до ЕК срещу привилегиите на банките у нас

автор:Дума

visibility 32

/ брой: 13

В Северозапада - 1/3 от европарите се инвестират в Плевен

автор:Дума

visibility 29

/ брой: 13

Пълним джобовете на богаташите

автор:Дума

visibility 36

/ брой: 13

Путин сменя и главния прокурор

автор:Дума

visibility 33

/ брой: 13

Сърбия купи от Русия "Панцир-С1"

автор:Дума

visibility 32

/ брой: 13

Кратки новини

автор:Дума

visibility 29

/ брой: 13

Диря в науката и политиката

автор:Велиана Христова

visibility 47

/ брой: 13

Датата

автор:Дума

visibility 32

/ брой: 13

Нужен ли е вот на недоверие сега?

автор:Вяра Емилова

visibility 872

/ брой: 12

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ