За кого бие есемесът

Близо 90% от подрастващите залагат на общуването чрез съобщения, вместо да си говорят на живо, гледайки се в очите. Стряскащите данни са от американско изследване, но със сигурност ситуацията и в България е подобна. Тийнейджър, забил нос в смартфона, уви, все по-често се приема за обичайна гледка, която като че ли вече не трогва никого. Но освен едносричните елементарни отговори, които родители, учители и приятели получават при всеки опит да се комуникира с новото поколение, се стига и до есемес мислене. В което преобладават думите "искам", "имам", "получих"... Понякога и с чуждици или съкращения.

Плоските кутийки, побиращи се в дланта, продължават да бъдат наричани телефони изключително по навик. Първоначалната им функция - да свързват хората, за да си говорят, отдавна вече не е най-важната, а дори напротив. Умните устройства правят снимки, възпроизвеждат музика, показват филми, търсят информация в интернет, предоставят достъп до социални мрежи, позволяват да се четат книги онлайн, служат за навигация, издирване на приятели и т.н. Само хората, които не са опитали всички тези (и много други) опции, се самозалъгват, че биха могли да се откажат от подобни "благини".

Факт е, че почти невъзможно е да си представим живота без технологичните джаджи. Но въпреки безспорните предимства, употребата им крие и безброй рискове. Със сигурност за детайлното им установяване ще са нужни още не едно и две проучвания, а стотици. Но и сега вече камбаната бие тревожно: деградацията на мисленето и общуването ни стигна до есемес ниво. Все по-малко думи, все по-кратки фрази, все по-беден език...

И ако тенденцията не просто продължи, а й позволим да се засили, не е далеч времето, когато емотиконите от виртуалния свят ще прескочат в реалния и ще си комуникираме само с гримаси.