За кандидата и за правилата

БСП е на път грубо да погази собствените си правила във връзка с предстоящите президентски избори. На 9 април партиен пленум утвърди решение, според което социалистическият кандидат ще бъде определен от Националния съвет на партията.
Според Устава на БСП обаче (чл. 54) това е изключително право на цялата партия и се осъществява единствено чрез вътрешнопартийни избори. А вариантите за такива избори са не повече от два - преки, с участието на всички социалисти, или от общинските партийни конференции.
В този процес Националният съвет (НС) има право само на свое предложение. И то не е по право от правата на общинските, районните и градските съвети, на парламентарната група, на националните структури на младежкото и женското обединение, на движението на ветераните и на гражданските организации, свързани с БСП (чл. 56). Всички те могат да предлагат. И вече предлагат.
Какво обаче се случва с тези предложения? Къде отиват? Витаят си в едно пространство, което по-първите хора в партията демонстративно заобикалят. В същото време по медиите се подхвърлят харесани неизвестно от кого имена, някои от които очевидно неприемливи за много от социалистите.
И преките записи, и логиката на устава, и приетият през февруари правилник за  вътрешнопартийни избори предполагат всички предложения да се оформят в единна листа. И тя да бъде поставена на гласуване в партията - в преки избори или от общинските партийни конференции. Избраният по този начин кандидат се утвърждава от Националния съвет (чл. 54, т. 4).
Вместо да насрочи вътрешнопартийни избори обаче, с решението си от 9 април

Националният съвет фактически си присвои правото на окончателен избор

Според приетия от пленума организационен механизъм общинските конференции могат да издигат когото си щат, но издигнатите (забележете, не избраният, както повелява уставът) ще бъдат представени в Националния предизборен център, който ще "обобщи" кандидатурите, ще ги "внесе" в НС, а той на свой ред ще ги "прецени" и ще "утвърди"... 

Кого собствено ще утвърди Националният съвет? След като няма избран?

Очевидно този, когото прецени. Което по същество е избор.
Уставният запис, че НС не избира, а само утвърждава избрания от партията кандидат, обаче съвсем не е случаен. Той се вписва в цялостната философия на основния партиен закон и не позволява лесни тълкувания в посока на разширяване или присвояване на правомощия.
Какво въобще може да избира НС, е изчерпателно изброено в чл. 39, т. 2.4 (а именно Изпълнително бюро и постоянни комисии с направление "Партийна дейност" и "Публична политика"). Никъде другаде в устава думичката "избира" не се свързва с НС. Дори в текста, който му дава право да взема решения "за издигане и подкрепа на кандидати, наложени от стратегия за предизборно сътрудничество".
Правото на НС да избира логично се изключва и от правото му да предлага кандидати. В противен случай какъв би бил смисълът на предложенията, които правят другите субекти по чл. 56, като в крайна сметка НС може да избере собственото си предложение? Това би означавало, че всички останали предложения и процедури са просто

за да се придаде демократичен вид на мероприятието

Добронамереният прочит на ситуацията предполага, че противоуставното решение е резултат от недоглеждане. В края на краищата едва ли някой ходи на пленуми с устав в джоба си, а и процедурните въпроси по принцип са досадни. На подобна досада и подценяване на процедурите обаче разчита всеки опит за подмяна.
А решението от 9 април е именно такава подмяна. Опитът то да бъде представено като решение за вътрешнопартийни избори от общинските конференции просто не издържа. Не само защото формално не е взето решение за избори и не е определен техният вид (чл. 54, т. 3). А защото на конференциите е отредено да издигат, но не и да избират. Защото няма общопартийна листа, която да се подложи на гласуване (чл. 10 от правилника). Защото в решението я няма никаква и задължителната (според чл. 55) Комисия по изборния процес, отговорна за организацията и контрола на вътрешнопартийните избори. Част от нейните функции са прехвърлени на Националния предизборен център, който обаче има роля в националните избори, не във вътрешнопартийните.
Възможност решението на пленума да се нагоди постфактум към устава вече се търси в текстовете, които регламентират по принцип правомощията на общинските конференции. Според чл. 4 те могат и да подреждат предложения. Точният запис обаче гласи: "провеждат избори и подреждане" (в този ред!) на предложенията за кандидати на партията за публични длъжности, "ако не се провежда пряк вътрешнопартиен избор". Когато изборите са многомандатни (за съветници, народни представители, евродепутати) естествено избраните трябва да бъдат и подредени. Когато обаче мандатът е един (за кмет, за президент), какво да подреждат конференциите, ако вече са избрали кандидат?
Освен това какъв вид вътрешнопартийни избори ще предпочете БСП - преки или от общинските конференции - е въпрос на технология, на форма. Двете уставни форми не могат да водят до различен съдържателен резултат. Ако в преките избори има един избран кандидат, а при изборите от общински конференции "избраните" се окажат няколко, от които НС да "доизбира", нещо куца в логиката на подобна теза.
Само месец и половина преди противоуставното си решение НС на БСП прие "Правилник за подготовката и провеждането на вътрешнопартийни избори при издигане на кандидатите на БСП за публични длъжности". В него подробно е разписан механизъм за организиране на преки избори - формиране на проектолисти, избирателни списъци, бюлетини, комисии, балотажи и т.н. Механизъм за избор от общинските конференции за мандат, който покрива цялата страна, а не отделен район, обаче въобще не е разработен. Как точно над 260 конференции ще излъчат един кандидат? И как да се отчете относителната тежест на различните партийни организации?
Липсата на такъв механизъм обаче предполага или да се доразработи правилникът, или да се предпочете прекият вот. А не да се нарушава уставът. Но засега няма признаци НС да се е замислил над тези организационни въпроси. Които отдавна трябваше да бъдат загърбени, за да могат сега номинираните да провеждат кампании - да се срещат с избиратели, да излагат виждания, платформи, проекти, да участват в обсъждания, да отговарят на въпроси.
За всичко това партийните органи са задължени пред кандидатите (чл. 19 и чл. 20 от правилника). Длъжни са по-конкретно да им осигурят "обсъждания и широка публична разгласа", да им гарантират "равнопоставеност и еднакви условия за изява в предизборни събрания и срещи, в средствата за масова информация, чрез печатни пропагандни материали и др.". Всичко това трябва да предшества вътрешнопартийния избор, за да бъде той информиран, мотивиран и осъзнат.
Да се случва нещо подобно в партията? Не. Ходят разни хора от телевизор на телевизор и обещават кандидатът на БСП да е ясен до събора на Бузлуджа. Как ще стане това?
Партийните документи отреждат по-големи правомощия на НС в два случая - при подкрепа на независими кандидати и при въпроси от коалиционен характер и стратегия за предизборно сътрудничество.
Първият случай предполага БСП да се откаже от свой кандидат. Тогава именно НС може да вземе решение за подкрепа на независим кандидат, издигнат от инициативен комитет. Като оставим настрана факта, че това право е дадено на НС с правилника, но липсва в устава, следва да се попита

отказа ли се вече БСП от свой кандидат?

И кой неин орган взе решението за този отказ? Ако не се е отказала, защо няма решение за вътрешнопартийни избори? Или някой съзнателно протака, за да не остане време за изборен процес и по принуда да се стигне до тази хипотеза.
Колкото до коалиционната политика, въпросът е следният:

С кои имена БСП влиза в коалиционни преговори?

С тези, които харесва председателят? Или които ще се харесат на "партньорите", независимо дали се харесват на членовете на БСП? Не! Отговорът е в същия този чл. 54 на устава - с името или имената, избрани от партията в съответните вътрешнопартийни избори.
В практически план съображенията от коалиционен характер, доколкото засягат личностите, могат да бъдат споделени и в хода на вътрешнопартийния изборен процес. Пък и някак си по-принципно е коалиционните преговори да обсъждат преди всичко политика, а не да се превръщат в опити за кадруване от страна на партньорите или в параван за лична кадрова политика на отделни партийни лидери.
Другото са задкулисни пазарлъци. И унижение, на което най-голямата българска партия не заслужава да бъде подлагана.
Уставът на БСП не може да бъде прочетен по друг начин от човек с най-обща правна култура. За хубаво или за лошо, последният конгрес на партията е заложил такава вътрешнопартийна демокрация, за каквато някои може би не са готови, а други не биха желали. Това вероятно ще се окаже изненада и за много от редовите социалисти. Но сега е моментът да решат искат ли я или не. Ако не се чувстват готови, следващият конгрес просто трябва да промени правилата.
А сега БСП трябва да направи най-малкото два избора: кой да бъде кандидатът й за президент и дали да спази собствения си устав. Или да го погази по начин, който може още да влоши нейния поразклатен и по други причини обществен авторитет.


БСП-Слатина сезира контролната комисия

Националният съвет на БСП в най-кратък срок да вземе решение за вида на изборите и да направи необходимите промени в организационния механизъм за определяне кандидатите на БСП (БСП в коалиция) за президент и вицепрезидент на Р България, предлага в свое становище Районният съвет на БСП в столичния район Слатина. То е адресирано до членовете на НС и Общопартийната контролна комисия. Социалистите от Слатина настояват комисията в най-кратък срок да се произнесе по нарушенията на Устава на БСП в решението от 9 април и да потърси отговорност за тях.
Не може да искаш доверие от обществото, за да управляваш България, спазвайки конституцията и законите на страната, а да не спазваш своята партийна конституция и партийни закони, се казва още в документа.
-------------