За какво гласуваме всъщност?

Преди няколко дни ми се наложи да летя по работа за Германия. Стените на Терминал 2 бяха затрупани от билбордове, приканващи ни да гласуваме на изборите за български представители в Европейския парламент. Най-голямо впечатление ми направи плакат на латвийска двойка и техните деца със следното послание: "На 25 май Вадимс и Дина ще изберат кой да ръководи Европа. А ти?"
Призивът ми се стори крайно неуместен. Все пак ще гласуваме за Европейски парламент, а доколкото си спомням това със сигурност не е най-значимият орган на Европейския съюз. Предполагам, че подобни призиви имат за цел да накарат обикновените хора като мен и вас да се почувстват като част от една единна европейска общност, чийто глас има решаващо значение за това накъде върви ЕС. При мен очевидно ефектът не се получи, въпреки че имам няколко години в Западна Европа зад гърба си. Изграждането на обединена Европа започва като политически проект, а с развитието на европейската интеграция се поставя въпросът за демократичния дефицит на ЕС, което води до целенасоченото разширяване на правомощията на Европарламента. И какво от това? Нима нещо се е променило чак толкова осезателно? Да, Европейският парламент определено е по-значим от преди, но важните решения за посоката на развитие на Eвросъюза продължават да се вземат от Европейския съвет, т.е. от държавните и правителствените ръководители на страните членки. За останалите органи на ЕС не остава нищо друго освен да се съобразяват с тези решения. В европейския парламент има противопоставяне на идеологии и политики, но това противопоставяне има определена граница, а именно границата на националните интереси.
Не се заблуждавайте, че немските Християндемократически съюз и Социалдемократическа партия ще спорят за десен или ляв политически курс на ЕС в рамките на европарламента, ако на европейско ниво трябва да се вземе решение, засягащо националните интереси на Германия. Именно в интерес на стабилността на немската държава тези две големи партии образуваха коалиционно правителство през 2013 г. И това не е прецедент! През февруари известният немски философ Юрген Хабермас дори разкритикува социалдемократите за това, че подкрепят позицията на Ангела Меркел и християндемократите за повече икономии за сметка на нивото на заплатите и социалните услуги с цел преодоляване на дълговата криза в ЕС. Когато говорим за процеса на ръководене на ЕС, не трябва и да забравяме, че страните членки се движат с различна скорост заради социалните, икономическите и политическите неравенства помежду си. Неслучайно Германия е определяна като икономически мотор на ЕС, което неминуемо повишава тежестта на немския глас в Европейския съвет. Затова не е изненадващо, че когато кацнах на летището в Мюнхен, не видях никъде билбордове като този на Терминал 2. На германците им е пределно ясно, че те ръководят Европа и няма никаква нужда някой да им го казва.
Посланието на Вадимс и Дина е по-удачно за обикновени парламентарни избори, защото след тях индиректно се излъчват хората, които реално участват в процеса на ръководене на ЕС. Един ден Евросъюзът наистина може да се демократизира, а институционалната му структура да дава възможност на обикновените хора да определят в каква посока той да се развива. Тогава в действителност ще можем да говорим за съществуването на една единна европейска общност. За момента обаче това остава в сферата на пожеланията. Поради тази причина, когато на 25-и май отида до избирателната урна, няма да гласувам за това кой да управлява Европа, а ще дам гласа си за това как искам да бъде управлявана собствената ми държава. Съветвам ви да направите същото!