За изборните правила и илюзиите

ЯСЕН БОЯДЖИЕВ Всички възлагат големи надежди на изборните правила. Партиите искат да си осигурят предварителни служебни предимства, а избирателите – да излъчат "идеални" политици, които да им решат проблемите. Точно преди година в България започнаха перманентни протести. За каквото и да се протестираше обаче – дали за евтин ток и против монополите, дали за нов морал в политиката и против модела "Пеевски", или пък за оставка или против оставката – неизменно се повтаряше и още нещо: нови изборни правила. Естествено, всеки си има свое, различно мнение какви да са те. Всички обаче са обединени от убеждението, че предпочитаните от тях правила могат да бъдат ключ за постигане на предпочитаните от тях "за" и "против". И така до днес. Споровете около изборните правила отново са нажежени "до червено". Без обаче да са помръднали ни най-малко. Политици и избиратели отново предъвкват едни и същи въпроси с едни и същи аргументи, правейки си едни и същи сметки. "Новият" Изборен кодекс и партийните сметки В Народното събрание на финалната права е дебатът по прословутия "нов" Изборен кодекс. Тръгнал миналото лято с очевидната цел да се потушат протестите и да се удължи животът на новото управление, превърнал се в безкрайна говорилня, имитираща диалог с гражданското общество, той все пак роди проект, в който не липсваха и някои наистина нови и разумни идеи. При гласуването обаче се оказа както винаги, че всяка партия се ръководи от собствените си интереси и сметки - от какво би спечелила и от какво би загубила. Така се стигна до взаимен блокаж, тези идеи една по една започнаха да отпадат и в крайна сметка най-вероятно "новият" Изборен кодекс почти по нищо няма да се различава от стария. Нищо съществено няма да бъде направено например за връщане на взривоопасно ниското обществено доверие в изборния процес. На практика всички идеи за нови гаранции срещу манипулации и фалшификации бяха отхвърлени. Няма да има преброителни центрове, машинното гласуване ще е само експериментално, професионализирането на изборната администрация отпадна. Въпреки заканите, абсолютно нищо няма да бъде направено за решаване на друг фундаментален проблем, без което в края на краищата са невъзможни или безсмислени и мажоритарното, и преференциалното, и задължителното, и електронното гласуване - става дума за изчистване на избирателните списъци от "мъртви души", съставяне на регистър на избирателите и – оттам – оформяне на нови, реалистични избирателни райони. По всичко изглежда, че накрая единственият съществен резултат от "новия" кодекс ще е, че новите управляващи ще сменят ЦИК, за да вземат надмощие пред старите, а и едните, и другите солидарно ще отстранят от изборната администрация извънпарламентарните си конкуренти. Независимо от различията помежду им по някои въпроси, основните сметки на управляващите съвпадат – колкото се може повече хора да бъдат отказани да гласуват и да си осигурят предварителни служебни предимства, така че (поне) да повторят резултатите си от миналогодишните избори. Много е вероятно обаче, както многократно се е случвало, сметките им да излязат "без кръчмаря". Надеждите на избирателите А избирателите? На първо време те доста се пообъркват от инициативата на президента за паралелен на предстоящите избори референдум по въпроси на изборното законодателство. Защото дори само дебатът по нея прави още по-очевидно лицемерието на политическите игри с Изборния кодекс. И защото самият референдум има потенциала да повиши избирателната активност до нежелани и опасни за статуквото нива. Покрай тази инициатива и поставените от президента за обсъждане въпроси обаче също витаят силни надежди и очаквания, които могат да се окажат излъгани. Отново например мощно надигат глас залагащите на чистата мажоритарна система, които се надяват, че като се гласува за личности, ще бъдат избрани някакви нови, ангелоподобни лица. Те обаче могат да се окажат силно разочаровани, ако заради гласовете на твърдите ядра от партийни привърженици в парламента влязат само три партии със същите лица. И ако в отделни райони мафията успее да вкара сред тях свои преки представители. Залагащите на задължителното гласуване пък, които се надяват така да бъде елиминирано влиянието на купения вот или на ДПС, може да бъдат неприятно изненадани, ако закараните на сила до урните неграмотни, неинформирани и незаинтересовани маси от избиратели вкарат в парламента още повече всевъзможни популисти, националисти и откровени политически брокери, готови да подкрепят всичко и всеки срещу съответното заплащане. Разбира се, и мажоритарната система, и задължителното гласуване имат и съблазнителни плюсове и могат да бъдат "опитани" в една или друга форма. При дебатирането им обаче, освен вероятността математическите сметки да излязат грешни, трябва да се има предвид още нещо. Ограничените възможности на изборните правила Изборните правила са много важни, но схващането, че съществуват някакви избирателни технологии или системи, които сами по себе си могат да преобразят политическия елит, да прекъснат връзката между политиката и мафията, да ни направят по-богати и да решат всичките ни проблеми е дълбоко илюзорно. В света има много варианти на избирателни системи. Но една и съща система "дава" различни резултати на различни места. Нивото на демокрацията и благосъстоянието са доста различни във Великобритания и Кения например, въпреки че и двете имат мажоритарна система, в Швеция и в България - при пропорционална система, в Германия и в Русия – при смесена система, или в Австралия и в Аржентина, където гласуването е задължително. Промяната не е възможна само чрез нови изборни правила. Каквито и да са те, избраните ще си бъдат точна представителна извадка на избирателите. А и най-идеалната система няма значение, докато законът не се спазва. Докато има достатъчно хора, които са готови да продадат гласа си, и други, които да го купят. Докато има достатъчно хора, способни да се припознаят и отново и отново да гласуват за откровени лъжци и търгаши. Докато няма достатъчна, критична маса от активни, политически и икономически грамотни граждани, готови и между изборите да се ангажират лично в политиката, да защитават демократичните ценности и правата си и да принудят институциите да работят по закон в интерес на всички. Докато ги няма тези условия, всяка избирателна система ще изглежда несъвършена и неподходяща.