За истинския патриотизъм

Павел ИВАНОВ

Кризата в България се задълбочава, а България трябва да върви към преодоляване на капитализма по свой собствен уникален, съобразен с условията, път. Решаването на тази задача изостря интереса към теорията на патриотизма, към същността и формата му, към сферите на неговите прояви, както и за чертите на личността на патриота-интернационалист в съвременните условия.
Патриотизмът е възвишената, светла и активна любов към Родината, към Отечеството, част от най-великите човешки ценности. Не случайно комунистическите поети и писатели се прекланят пред образа на Родината и я сравняват със своя Майка.
Патриотичните идеи, когато завладеят широките слоеве на обществото, се превръщат в мощна сила за прогресивни промени. Патриотизмът много често се е превръщал във водеща теза, когато е ставало въпрос за оцеляването на народите,

в периоди на жестоки сътресения и смутни времена,

в периоди на съпротива срещу чужди завоеватели. В условията на днешните сътресения на капиталистическите отношения и капиталистическата система значението на патриотизма се увеличава в целия свят. Патриотите се противопоставят на политиката на империалистическа глобализация, те са антиимпериалисти и антиглобалисти.
Но общите характеристики на патриотизма често не са достатъчни за изработването на политическа стратегия и тактика. На преден план е въпросът: как се съотнасят патриотизмът и социализмът? И двете обществено-политически движения имат, по правило, прогресивна насоченост. Програмните тези и на двете движения са много близки, често съвпадат и се обогатяват една друга.
Но освен общи черти, те имат и своя специфика. Патриотизмът излиза на световната сцена доста по-рано от работническото движение и научния социализъм. Това определя и разликата в обществено-политическата им специфика. Патриотизмът е обусловен от вековното съществуване на народите и държавите, а борбата за социализъм се съпровожда с ярки прояви на чувства и емоции, с изключителна самоотверженост и самопожертвователност. Но научният социализъм е ясна система от рационални знания, а заедно с това съвременният социализъм е интернационално учение.
В патриотизма рационалните знания също заемат видно място (възгледите за природата на отечеството, гражданствеността, нормите на патриотичното поведение и т.н.). Но в него спецификата на различните страни и народи присъства по-конкретно и в по-голяма степен. Патриотизмът притежава различни форми и свои особености.

С дрехите на патриотизма се обличат

представители на различни класи, социални групи и слоеве, различни политически възгледи и светогледи, а когато се води борба между антагонистичните класи, патриотизмът е многолик. Можем да отдличим патриотизъм на буржоазията, на дребната буржоазия (селяни, търговци, занаячтии) и патриотизъм на пролетариата, на наемните работници. В днешното капиталистическо общество най-последователен е патриотизмът на пролетариата.
Съвременният български патриот обича народа си, неговата героична история, език, природа, но не обича днешната държава, изразяваща интересите на олигархичния капитал, на плутокрацията и на свързаната с тях бюрокрация. Той

отхвърля полицейската държавна машина,

насадена в Република България. Патриотът няма да защитава спокойствието на участниците в този "Пир по време на чума"!
При социализма се разви и намери своето проявление социалистическият общонароден патриотизъм, в основата на който стоеше патриотизмът на работническата класа.
Но какво имаха предвид Маркс и Енгелс, когато изтъкваха, че "работниците нямат Отечество"? Те разглеждаха онова "Отечество", което защитаваше интересите на буржоазията, на бизнесмените, на олигарсите и плутократите. Те утвърждаваха, че Отечеството е определена политическа, културна и социална среда, която е най-могъщият фактор в класовата борба на пролетариата. На пролетариата не са му чужди и безразлични политическите, социалните и културните условия на неговата борба, и следователно пролетариатът не е безразличен и към съдбата на своята страна.
Ето защо българските комунисти и социалисти се обявяват за приемници и последователи на великите свои предшественици - Отец Паисий, Софроний Врачански, Васил Левски, Г.С.Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и редица българи-патриоти, дали ценен принос във възраждането на нашата държавност през 18 и 19 век. Тази позиция дълбоко съответства на идеите на най-прогресивната българска класа - работническата.
Но комунистите освен патриоти са и интернационалисти. Няма никакво противоречие между това да бъдеш патриот и интернационалист, защото патриотизмът се облагородява с интернационализма.
Интернационализмът е съществена черта от социалистическия светоглед, всеобемащ възглед на света с отчитане на неговите разнообразни национални особености.
Без солидарност, сплотеност,

единство на работническата класа и нейните съюзници

не могат да бъдат осъщестени високи патриотични цели. Противопоставянето на патриоти и антипатриоти е плод на новото време. Това са полюсите на изострената идейно-политическа борба.
Основна антипатриотична сила в днешна България е олигархичният капитал и неговите слуги, плутокрацията. Този капитал е свързан с нашата Родина единствено от временните си интереси към грабеж, а олигарсите и монополистите са се ориентирали отдавна на Запад, защото там успешно продават нашите национални богатства. За тях светът започва извън държавната ни граница.
Външно тези престъпници се умиляват от красиви фрази за любов към Родината, към Отечеството, палят свещи по църквите в памет на българските герои, но ненавиждат всичко, което представлява България.
Патриотизмът е политическа и морална ценност. Неговата същност не са думите, а реалните действия. Истински патриоти са тези, които се сражават за народното щастие в условията на тежките войни, които не предават страната си за немски железни кръстове, които мислят за обикновения български народ, а не за неговите господари. Две са основните сфери на истинския патриотизъм: самоотвержен труд за благото на народа, но не в интерес на експлоататорите, и защита на Отечеството от външни завоеватели.
Днес често срещаме помия, която се изсипва върху социалистическия патриотизъм, и тази помия обслужва интересите на  заинтересовани социално-класови сили.
На първо място това са

десните глобалисти - СДС, ДСБ, ГЕРБ.

За тях потупване по рамото от страна на "Големите братя" е достатъчно, за да се подмокрят от удоволствие, а после да накарат народа да им сменя памперсите. На второ място са националистите "патриотари", дясното ВМРО и АТАКА-джиите, които устройват шумни шествия, оскверняват гробове и паметници,

героизират фашистите, националистите и техните български помагачи.

Техният "патриотизъм" е чист буржоазен шовинизъм. Те се прекланят пред "арийската" кръв и забравят истината, че Хитлерова Германия беше победена от обединените патриотични сили на всички европейски държави, на първо място от армията на СССР (как тази "велика" немска машина беше разгромена от "неуките", "неграмотни", "второстепенни", "бедни", "нещастни" социалистически "роби и "мужици" - това е въпрос с много повишена трудност за неонацистите в България)...
Днес често се срещаме с прояви на национализъм и шовинизъм. Но истинският патриотизъм няма нищо общо с национализма и неговата крайна форма - шовинизма. Националистите разсъждават за някакъв "просветен национализъм", за "съзидателен национализъм" и т.н. Те се обявяват за пазители на националните традиции. Но действителните пазители на прогресивните национални традиции са патриотите. Всеки национализъм, даже най-изчистеният, е неприемлив за патриота.

Национализмът потиска класовата борба

срещу монополите, плутокрацията и експлоатацията, той е концентриран израз на капиталистическата, буржоазната политика по националните въпроси. 
Социалната база на патриотизма обикновено е широка, тя се състои не само от последователи на социализма. Много граждани са срещу агресивната политика на САЩ и НАТО, съжаляват за разпадането на социалистическата система в Източна Европа, не харесват разпадането на държавността, но те все още не са комунисти. И са патриоти. Но

истинският патриот не може да бъде антикомунист и антисоциалист.

Ако е такъв - значи можем да говорим спокойно за лъжепатриотизъм или за псевдопатриотизъм...
Съвременният патриот обича своя народ, неговата култура и език. Той уважава историята на своето Отечество с всички нейни върхове и трагични страници, гордее се с достиженията на всички етноси в своята Родина. Патриотът е за дружба между всички народи, стреми се да промени посоката на развитие на страната си, да увеличи нейната роля на международната арена, да възстанови пътя към новия български социализъм на 21-ви век.
Патриотът не се огъва и не забогатява, като лакейничи пред днешната власт, не се продава за постове и длъжности. Любовта към Родината в него се съчетава с борбата срещу експлоататорите, срещу насилието и издевателствата, на които са подложени хората на труда.
Със своето поведение истинският патриот всекидневно приближава времето на новата социалистическа България.
Но точно този трънлив път ще му донесе благодарността на всички честни българи.