За хубавото училище

В последните дни паникьосани майки от София обградиха училища и подпалиха телефоните на регионалния инспекторат и образователното министерство с отчаяно питане какво да правят, след като бъдещите им първокласници не са приети в нито едно от близките им училища. Вчера дойде и отговорът на министър Меглена Кунева, за която решението се оказа да наблъска по 30 деца в клас, каквото право й дава една от наредбите.
Дали изобщо министърката е разумяла какво всъщност предлага на изтормозените родители и на 7-годишните малчугани, които за първи път ще влязат в клас с необременено съзнание и неотровен копнеж да получат знания. Знае ли новоизлюпената образователна ръководителка, че учителите не могат да обучават 30 първокласници. Могат само да ги обуздават.
Идеята за решаване на напрегнатата ситуация говори, че Кунева няма никаква представа какво става в съвременната българска класна стая. И че  обучението на 30 деца днес и 30 деца преди 20 години не подлежи на сравнение. Проблемът не е в това, че в някой район живеят повече деца, а училищата точно там са малко. Неосъзнатата от министърката драма е, че добрите училища стават все по-малко, добрите учители изчезват и затова там, където ги има, напливът е голям. Този проблем не се решава с разширяване на паралелки, а с осигуряване на качество и сигурност в цялата система. Без експерименти, с обмислени и обосновани промени, със стимулиране на младите да стават учители, а не през целия си професионален живот учителите да се самоусъвършенстват.
Ако не се върви в тази посока, следващата година Кунева може и 50-60 първокласници на набута в 10-15 от най-добрите и предпочитани училища в София. Истерията и обезсърчението на родителите няма да намалеят. Те пак ще са пред МОН, инспектората или недопусналото ги училище. Или ще правят сметки къде по света да търсят хубавото училище.