За хляба и късата клечка

Вчера в интервю за в. "Дума" Росен Зарков, шеф на Федерацията на транспортните работници към КТ "Подкрепа", посочи на управляващите паметната плоча в Горна Оряховица за стачката от 1919 г. После припомни, че след този протест на железничарите правителството си е отишло. Прозвуча красиво и обнадеждаващо.
Ясно е, че без желязна солидарност между самите железничари, тази стачка е обречена на провал. И правителството хвърли в битката целия си арсенал от заплахи и наглост. "Стачката е незаконна". "Който стачкува ще бъде уволнен". После някакви мъгляви увъртания на министъра. Резултатите не закъсняха. Научаваме, че в депото на гара Септември стачници няма да има. Хората са уплашени. Става дума за хляба на семействата им. Най-тъжното обаче е, че независимо дали ще участват или не в стачката, 40 от тях, а те са общо 88, ще бъдат уволнени. Всеки втори. И всеки, който отказва да стачкува, се надява да не изтегли късата клечка. Половината от железничарите от гара Септември ще бъдат уволнени, независимо че са подвили колене пред управленския башибозук в лицето на Владимир Владимиров.
Да се отправят укори отстрани е лесно, а в случая може би е и непочтено. Затова изоставям конкретния случай. Общият случай обаче е следният. Ако правителството успешно противопоставя животновъди на зърнопроизводители, преподаватели на учени, пациенти на лекари и прочие, ничий ощетен интерес няма да бъде защитен. Миналата година във Франция, когато улицата бе окупирана в знак на протест срещу замислената пенсионна реформа, на същата тази улица излязоха и ученици. Не единици, а хиляди ученици. Какво общо имат учениците с пенсионната реформа? Не е ли рано да мислят за нея? Не е ли парадоксално, екзотично и перверзно осемнадесетгодишни да се наредят до петдесет и шейсет годишните, когато очевидно става дума за интереса на последните?
Поисках от  мое приятелско френско семейство обяснение. У нас, поясниха те, едно дете се счита вече за зряло тогава, когато се включи в социален протест. Самостоятелно, а не като хванато за ръка и заведено на митинг. И децата знаят това. Така на подсъзнателно ниво се формира нагласата, че си готов за живота тогава, когато започнеш да отстояваш права. Не просто правата си. Нагласата, че ако помогнеш на другия, то той утре ще бъде до теб. И заедно ще водите социални битки. Защото гражданското общество е едно. Ако управляващите успеят да му внушат, че то всъщност е конгломерат от групи, касти, възрасти и професии, които нямат нищо общо едни с други, гражданското общество просто изчезва. Така ми казаха французите.
Пожелавам на всеки железничар, отказал да участва в стачката, да не изтегли късата клечка и да запази хляба си.