За хатъра на Мути

Нещо лошо става в големия европейски дом. Тревожно предчувствие за неизбежен провал цари по сияйните му до неотдавна коридори. Лакеите на най-голямата в света бюрокрация суетно тичат и спускат завесите. Грижат се мрачната картина на реалността да не тревожи умовете на 28-те превъзходителства. Мисълта, заседнала в тях, и без това е оскъдна и безпомощна. А дертовете - много.
Не знаят бедните откъде да започнат, какво по-напред да спасяват - скачените съдове НАТО и ЕС, общия дом, всеки държавата си или личната кариера. Всички вкупом говорят за общото, но наум всеки мисли първо за собствената си кожа. Така напоследък в Европа разбират солидарността - тя означава, че и другите трябва да мислят първо за теб, после - за себе си. Лошото е, че всеки така си мисли и до обща грижа за общия дом не се стига.
Картинката от последното сборище на лидерите на ЕС бе повече от покъртителна. Интересно защо точно в този момент си избраха главоблъсканицата с имигрантите. Баш сега тя не бе сред най-горещите. Само за италианците темата не е изстивала. Веднага след унищожаването на Либия към Ботуша заплаваха паянтови корабчета със стотици африканци. Така напират и до днес. За останалите кризата е в известен спад и не може да се сравни с наплива от 2015-а и 2016-а.
Работата е там, че тогава екстазът на гостоприемство, обхванал фрау Меркел, бе в апогея си и тя не се интересуваше какво мислят италианци, гърци, унгарци, българи и французи. Разперила бе обятия да прегърне и приюти всеки, преплувал Средиземноморието и предрапал Балканите пришелец. В знак на признателност тъмнокожите гости я нарекоха Мути Ангела. Тогава тя не подозираше, че скоро любовта ще свърши зле - и за Европа, и за Германия, и за самата нея. Моментът на истината обаче настъпи. Ударът първо дойде миналата есен по време на изборите и Мути трябваше да понесе унижението на най-слаба подкрепа, последваха няколко месеца на тежка правителствена криза, а сега се изправи пред риска да изгуби стола си и да хвърли Германия, а с нея и Европа, в нова политическа криза.
Затова в Брюксел колегите й мъдриха миграционните проблеми - за да решат как да спасяват не давещите се араби и африканци, а нея и себе си. Ефектните речи за постигнато споразумение и общ план за действие родиха неефективен блудкав документ. От него става ясно, че нищо не е ясно. Единственото общо в него са общите приказки. Разотидоха се превъзходителствата и всеки бодряшки докладва пред гражданството си каква добра работа е свършил.
Само фрау Меркел не можеше да стори това. Чакаха я още ядове и безсънни нощи. Нейният вътрешен министър Хорст Зеерхофер от сестринския Христиансоциален съюз (ХСС) й бе дал ултиматум, че ще се оттегли, ако тя не му представи приемливо решение за имигрантите. Вчера успяха да закрепят положението. Разбраха се, че няма да рушат дълголетната спойка между ХСС и ХДС и ще продължат да управляват заедно. Властта не е за изпускане. Тъкмо това бе и целта на упражнението. Типично по германски планираха създаването на лагери. Ще ги разположат на границата с Австрия и там ще затварят онези, които преди това са били регистрирани в други страни и ще им ги връщат. Австрия от своя страна предупреди, че ако от Германия започнат да проникват пришълци, ще затвори границата си с Италия. Така контрата пак остава в Рим. А там на властите не им остава друго, освен да спрат да приемат и спасяват кораби с бежанци. С други думи, нека се давят.
С гъмжилото от мургави гости обаче във водите на Средиземно море потъва още нещо - т.нар. европейски ценности. Забелязвате ли как в големите европейски столици напоследък за тях вече не споменават така често. Ползват ги главно, когато трябва да обвинят в нецивилизованост Русия или Тръмп - в политическо невежество. Чиновничеството в Брюксел, свикнало да се държи здраво за буквата на закона, се смути и веднага реагира. Щяло да проучва дали решението на ХДС/ХСС отговаря на европейското законодателство, сиреч - на европейските ценности. Имало възможност за компромис, ако въпросните лагери се наричат "транзитни", както е прието в Европа. Такава гледна точка е много европейска - вълкът ще е сит, а на агнето така му се пада. Мути Ангела наведе глава. Вече не се гордее с безпрецедентния си жест на филантропия. То е било преди три години. Днес е друго.
Германските социалдемократи и "зелените" се обявиха против спасителния за Меркел компромис. Той не гарантира нито реда, нито хуманността, възроптаха от левицата. Сега властовото решение ще трябва да получи одобрение и от тези партии. Както се знае, и те са на опашката за властта. И защото става дума за властта, в Берлин канцлерката бе по-откровена, отколкото в Брюксел. Ясно бе казано, че Германия ще сключва двустранни споразумения със страните, които трябва да си вземат обратно бежанците. Отнася се за всички, т.е. и за нас. А Бойко се перчеше, че сме изключение. Ще го видим как ще му стигне куража да строши хатъра на Мути.