За Георги Петрушев като за Жорж

Ще си изкривя душата, ако не кажа, че през последните тридесетина години в българската политика Георги Петрушев и Жорж Ганчев оставиха ярка следа със словото си, с политическото си верую, с китарата си, със спортната фигура, с феноменалната си памет и ерудиция. Ще го запомним и с родолюбивото му чувство, с непримиримостта му към несправедливостта в трудния преход към демократично общество.

Запознахме се на шестия етаж в сградата на "Сан Стефано" 29 на Националната телевизия, когато бях главен редактор на "Детски и младежки предавания", а той беше донесъл видеокасета с образователен филм за сътворението на света и конкретно предложение за български вариант, след като вече беше разговарял с Александър Грозев, а генералният директор, тогава Любомир Павлов, го беше насочил и към мене. Не скривам, изумиха ме поведението му и спортната му фигура. Остави ми уникална визитна картичка - формат А6 на дебел луксозен картон.

"Не пия, не пуша, спортувам, ето така изглежда един боец!" - определено се похвали пред мене Жорж. Тогава още не беше основал партията Български бизнесблок и не беше се кандидатирал няколко пъти за президент на България. Идваше със славата на световен шампион по фехтовка от 1970 г., със спомен от Холивуд, с характеристиката на режисьор и творец, на човека с китара, на човека с тънко чувство за хумор. Още не беше произнесъл: "Българино, не ме гледай тъпо!" и "Сульо Пульо, Атанас и аз ще играем за президент на България", както и всички останали бисери в политиката и изкуството да бъдеш популярен, интересен, да бъдеш народен представител и кандидат за държавен глава...

После се срещахме няколко пъти в залата на Руския културно-информационен център - офисът на Бизнесблока беше на ул. "Шипка" срещу Руския център, тогава още ДСНК (Дом на съветската наука и култура). Много смях падна от негова страна на една от тези срещи при представянето на една моя книга - политическа сатира, към която Жорж определено имаше афинитет. Седяха един до друг с Димитър Попов - друга ярка политическа фигура на прехода, бивш министър-председател на България.

В последните години трябваше да се щади. Имаше медицински стенд, получи масивен инфаркт преди две години, но продължи да е боец, водеше даже телевизионно предаване на живо и изгаряше в него до последно. Само които са общували с него, знаят какво беше всъщност Жорж Ганчев.

Миг не оставаше спокоен, никога недружелюбен и неотзивчив, готов да даде всичко от себе си в името на някаква кауза. Трудно е да си го представим в друга роля. И сега.

Сбогом, приятелю! Ще те помним с добро.