01 Май 2026петък15:12 ч.

Снимки Национален исторически музей

Ювелирното майсторство на чипровските златари

В изложбата, представена от НИМ в "Двореца" в Балчик, може да се види и копие на златното съкровище от Несебър

/ брой: 149

автор:Дума

visibility 2467

Изложбата на Националния исторически музей "Предмети на разкош. Чипровска златарска школа" е подредена в Каменната зала на Архитектурно-парковия комплекс "Двореца" в Балчик до 13 септември, научи ДУМА от Магдалена Маринова, отдел "Информационно обслужване и връзки с обществеността" на НИМ.

В настоящата изложба са включени голяма част от произведенията на Чипровската златарска школа, притежавани и съхранявани от НИМ. Повечето от тях са случайни находки от Северозападна България, укрити като съкровища и никога непотърсени от бягащите от драматичните събития от края на XVII век жители от района. Представените предмети са с преобладаващо светски характер. Изложени са всички познати видове накити, умело изработвани в местните златарски ателиета. Особено характерни са наушниците "арпалии", наушниците със сребърни пластинки "трепки", богато декорираните гривни "кубелии" и, разбира се, украсите за чело - невестински венци и прочелници.

Прословутите "чипровски чаши" - тасове, украсени в характерен стил, включващ богати растителни орнаменти и релефни и обемни изображения на животни и птици, също са представени в изложбата. Изящните чаши с форма на кратунки и дръжки, оформени като глави на дракони, са познати единствено от района на Северозападна България и Източна Сърбия, което убедително говори за тяхната принадлежност към изделията на Чипровската школа. През втората половина на XVI век в сметководните книги на дубровнишки търговци се появяват т.нар. "чипровски чаши" - сребърни тасове, много от които носят обозначението "от место Кипровци" като гаранция за качество.

В края на изложбата е представено копие на златното съкровище от Несебър, датирано във втората половина на XVI - началото на XVII век. Характеристиките му го отнасят към продукцията на централно- и западноевропейското златарство. Експонирането му заедно с произведения на Чипровската златарска школа не е случайно. То позволява на посетителите да добият представа за типичния стил на чипровчани, в сравнение с изделия с различен географски и стилов произход.

Произведенията на чипровските златари са изключително разнообразни - както църковни, така и светски изделия. Споменатите вече "чипровски чаши" са поръчвани и търгувани на територията на целия Балкански полуостров. От гледна точка на художествения репертоар, чипровските майстори златари работят в рамките на късносредновековната византийско-балканска традиция. В характерния си и разпознаваем стил обаче те умело вплитат елементи, почерпени от Запада и Изтока - турско-персийски орнаменти в стил "руми", миниатюрни късноготически архитектурни детайли, пищни барокови мотиви. Произведенията им издават овладени до съвършенство ювелирни техники: кован релеф, филигран и гранулация, гравировка и цизелиране, ниело-техника, ажур, живачно позлатяване и посребряване, инкрустация, филигранен и вкопан емайл с тъмносиньо и зелено стъкло.

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

Инфлацията в България стигна двегодишен връх

автор:Дума

visibility 2693

/ брой: 79

Онлайн магазините масово мамят с намаления

автор:Дума

visibility 3007

/ брой: 79

Световната банка очаква 24% скок в цените на енергията през 2026 г.

автор:Дума

visibility 2776

/ брой: 79

ПЪРВИ МАЙ И ПАЛЕСТИНА

автор:Дума

visibility 670

/ брой: 80

Обща стачка блокира Гърция навръх 1 май

автор:Дума

visibility 3340

/ брой: 79

"Стига!" е нашата граница

автор:Дума

visibility 730

/ брой: 80

140 години от първия 1 май

автор:Велислава Дърева

visibility 856

/ брой: 80

dВЕРСИЯ - да се намесиш в проблема

автор:Дума

visibility 711

/ брой: 80

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ