Юрий Соломин - талантлив, обаятелен и сърдечен

Много пъти сме се срещали с Юрий Соломин, в Малий театър и във Висшето театрално училище, където той преподаваше. Една от срещите ни беше, когато по екраните се появи филмът "Ходене по мъките", в който той изпълняваше една от главните роли. Освен това беше започнал снимките на "Маклухо Маклай", в който е и режисьор, и изпълнител на главната роля - "Идеята за този филм се роди, когато в град Толбухин в България поставих пиесата "Лес"". Соломин е сърдечен и обаятелен, непринуден и близък, затова срещите ми с него бяха извън официалния тон по време на интервюта. Може би затова и започнах с пожеланието на Юрий Мефодиевич.

- Искам специално да благодаря за голямото внимание и отзивите за филма "Ходене по мъките". Още след излъчването на първата от 13-те серии започнах да получавам писма от българските зрители. Алексей Толстой е отразил десетки човешки съдби, докоснал се е до най-бурния период в живота на Русия. Снимките продължиха цели пет години.

- Как се насочиха към теб за ролята на Телегин?

- Получи се интересно: Отначало режисьорът ми предложи да играя Рошчин и веднага след това ме изпробва в ролята на Телегин, за която в крайна сметка ме избраха. Пет години не са малък период в живота на човека, за пет години узряваш, откриваш нови неща в творчеството. Снимах се и в други филми, не преставах да играя и в театъра, даже претърпях една операция, тъкмо когато преполовихме 13-ата серия. През този отрязък от време се снимах в пет игрални филма: "Дерсу Узала" на японския режисьор Акира Куросава, "Блокада" - трета и четвърта серия, на режисьора Михаил Ершов, "Мелодия на белите нощи" на Сергей Соловьов, "Училищен валс" на П. Любимов, в двусерийния телевизионен филм "Квартет Гуарнери" на режисьора Вадим Костроменко. При това нямах отсъствие от театралните сезони.

- Къде се чувстваш по-добре - в киното или в театъра?

- Каквито и успехи да има един актьор, театърът си остава не само първата му любов, но и една необходимост, без която можеш лесно да загубиш земята под краката си. Живият контакт с публиката е незаменим.

- Имал ли си съвместна работа с българските си колеги?

- Преди много години участвах в телевизионна постановка по творбата на Веселин Ханчев "Двамата и смъртта", режисьор беше Рангел Вълчанов. Снимките правихме в Москва и филмът бе излъчен по съветската телевизия.

На 12 юни руският президент Владимир Путин удостои изявени дейци на науката и културата със Златна звезда Герой на труда. Между отличените е и Юрий Соломин, който на 18 юни отбеляза своя 85-годишен юбилей. 

Около 60 са ролите му в киното - "Блокада" (1974-1977), "Дерсу Узала" (1975), "Обикновено чудо" (1978), "Адютант на негово превъзходителство" (1969) и др. Много са и ролите му в различни постановки в Малий театър: "Ревизор" на Гогол - в ролята на Хлестаков (1966), "Унижените и оскърбените" на Достоевски - в ролята на Ваня (1976), "Сирано де Бержерак" - в ролята на Сирано (1983), "Лес", на който е и режисьор (1999). Между режисьорските му работи са "Ревизор" (1984), "Чайка" (1996), "Три сестри" (2004), "Женитба" (2017)...

На сцената на Малий театър Соломин играе 63 години и продължава. Той има безсрочен договор за художествен ръководител на този театър и е първият художествен ръководител, избран от трупата на Малий театър, а не назначен. През 1990-1991 г. е министър на културата в първото правителство на Руската федерация. По това време за първи път се срещнах с него като министър на културата. Беше ми интересно да го видя в тази роля. Пристигнах в Министерството на културата, на пропуска ме посрещнаха и ме попитаха дали имам предварителна договорка за среща. Отговорих, че нямам. Позвъниха на Соломин и му казаха, че Христо иска среща с него. След малко ми съобщиха, че ме очаква.

- Юра, исках да видя как ще ме посрещнеш, вече в качеството си на министър...

- И ако бях казал, че съм зает и не мога да те приема, как щеше да реагираш?

- Много просто и честно - че си зает.

Ето това е човекът Юрий Соломин - обикновен и неподправен. След като премине тази пандемия непременно ще продължим нашите срещи.