Юридическото образование - на изпитание

Гл.ас. д-р Чавдар СТОЯНОВ

Кризата в образователната система у нас през последните години постави на сериозно изпитание качеството и на юридическото образование. Впечатлението, което се създава, е за прогресивното му влошаване, като вероятно тенденцията ще бъде трудно преодоляна. Причините за това са известни - демографската криза, възможностите за придобиване на висше образование в чужбина, многото юридически факултети в страната, които не могат да бъдат поставени под общ знаменател, качеството на средното образование, системата на финансиране на вузовете, недостатъчното заплащане на преподавателите и т.н. Резултатът е масово недоволство и неудовлетвореност, вероятно поради високите очаквания към направление, в което се обучават стотици бъдещи висшисти. Недоволни са студентите, голяма част от които излизат с недостатъчни знания и умения, особено практически. Недоволни са държавните институции, както и бизнесът - от равнището на подготвеност на завършилите юристи. Гражданите не могат да получат нужната юридическа помощ и защита на своите права. Част от критиките на ЕК по отношение на правосъдието и вътрешния ред се отнасят и до качеството на обучението на студентите по право. Поне половината от тези критики съдържат рационални мотиви и са основателни и добронамерени.
Не може да се отрече, че се полагат известни усилия за преодоляване на това състояние на юридическото образование, особено в последната година. Периодично се инициират дискусионни форуми и под патронажа на министъра на правосъдието за преодоляване на негативните тенденции. Проблемът е, че обикновено почти нищо не се променя.
В основата на ефективния модел на подготовката на студентите по право следва да стои интересът на обществото от осигуряване на правопорядъка и спазването в еднаква степен на закрепените в норми правила на поведение. Преди всичко държавата е необходимо да очертае своята реалистична и последователна политика - установяване на високи държавни изисквания за придобиване на юридическа правоспособност, мотивирано заплащане на научно-преподавателските кадри, създаване на истински стимули за научна и научно-приложна дейност и т.н. В това отношение водещият и най-голям Юридически факултет у нас (на СУ) заедно с екипа на проф. Анелия Клисарова, постигнаха забележителен напредък в последните 6 месеца. Резултатите ще се усетят още т.г.
Необходимо е да се отчете и стимулира интересът на държавните институции и бизнеса от добре подготвени юристи. Рекрутирането на кадри в тях не следва да бъде резултат от инициативата на завършилите юридическо образование. Подборът трябва да се осъществява от студентската скамейка. Набелязването на отлично представящите се студенти и персоналното отношение към тях ще засили студентската мотивация и изисквания към техните преподаватели.
Не може да не тревожи нарастващият брой на кандидатстващите в чужди вузове млади хора, както и натрапваното им усещане, че е по-престижно да завършат в чужбина. С какво ще е по-привлекателен юридическият факултет на който и да е държавен български ВУЗ от аналогичните факултети във Франция, Германия, Холандия? Именно с това, че перспективите за работа на студентите са по-добри, че начинът на подготовка и умението им да бъдат по-гъвкави и иновативни при разрешаване на юридически казуси е уникален. Същото се отнася и за преподавателите. Ще бъде престижно да си преподавател в юридически факултет, ако си ценен от твоите студенти, ако перспективите ти за научно израстване са ясно очертани и подкрепяни от ръководството на факултета, от общността в катедрата, ако си канен като такъв в създаването на законодателството или си фактор, с когото се съобразяват при по-нататъшното развитие на съдебната и административната практика. Тогава всеки учен ще бъде концентриран в работата и дейността на своя факултет като преподавател, давайки от себе си максимума на своите студенти.
Колкото по-успешна е дейността на всеки от преподавателския състав, толкова повече млади хора ще искат да учат в правните факултети и все по-престижно ще бъде да си преподавател в тях, а не да търсиш реализация другаде. Необходимо е само желание и съпричастност в достигането на този резултат, достатъчно съмишленици, усещането за кауза, любов към науката и преподаването, към традициите на юридическото образование, създадени от десетки учени - легенди за правната наука.