02 Декември 2020сряда14:25 ч.

На фокус

Юпитер и воловете

Онова, което Конституцията е определила като право, никой при никакви обстоятелства не бива да си позволи да превърне в задължение

/ брой: 99

автор:Велко Вълканов

visibility 2014

От римско време ни е останала поговорката Quod licet Jovi, non licet bovi, т.е. това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола.
 Бихме могли да приспособим по съответен начин тази поговорка към някоя от ситуациите в днешно време, като например кажем: това, което е позволено на правно необразованите момчета от синедриона на Слави Трифонов, не е позволено на правно образованите по дефиниция членове на правната комисия при Народното събрание. Хората на Слави Трифонов могат да искат всичко, доколкото те едва ли всякога разбират какво всъщност искат. Но за членовете на правната комисия подобно поведение би било съвършено недопустимо. Правно образованият търси решенията на възникналите социални проблеми единствено и само в границите, очертани от правото.
Ще призная обаче, че правната образованост на членовете на правната комисия не ми изглежда да се намира на необходимото равнище. Имам и един специфичен довод. Истински правно образованият във всички случаи е и езиково образован. В правото езикът е от изключително значение, защото той съобщава императиви, които изискват съвършено точни думи.

Правото е като математиката:

в него не бива да има нищо в повече и нищо в по-малко. С огорчение трябва да отбележа, че председателят на правната комисия съвсем не показа необходимата езикова образованост.   Коментирайки един от текстовете на обсъждания проект за промени в Изборния кодекс, той заяви, че щяло да има в бюлетината и графа, на която щяло да пише: "Аз не гласувам за никой". Образованият човек ще каже "Аз не гласувам за никого", както по-късно, очевидно с намесата на някой по-образован народен представител, бе и написано. Ще призная, че истински се боя от правно необразованите законодатели. Те могат да причинят невероятно тежи социални гафове.
    Но аз започнах твърде отдалеч да обсъждам проблема, който всъщност ме вълнува. Проблемът е във въпроса: Възможно ли е едно закрепено в Конституцията право да се трансформира чрез обикновен закон в задължение. За мен, човек, който повече от 60 години се занимава с право, това трябва да е съвършено недопустимо. Конституционният законодател много внимателно обсъжда с какви права и задължения да изгради статуса на гражданите. Да се натовари гражданинът с определено задължение е изключително отговорна държавноправна проява.
Конституционното задължение е от най-висш порядък, чието неизпълнение бива преследвано с най-сериозни санкции. Ето защо онова, което Конституцията е определила като право, никой при никакви обстоятелства не бива да си позволи да превърне в задължение. 
С оглед на изложеното става достатъчно ясно, че закрепеното в чл. 42, ал. 1 от Конституцията право на гражданите да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа не би трябвало да може да бъде превърнато в задължение. Гражданинът ще трябва сам да реши, преценявайки например обществената стойност на предстоящите избори, дали да участва в тях. Той може да откаже да участва в тях, защото смята, че именно по този начин ще заяви своя изцяло  отрицателен вот към тях. Ако той не одобрява изобщо избирателната система и смята, че евентуално избраните народни представители няма да решат неговите проблеми, не бива да го карате насила да отиде до избирателната секция. Но и да успете да го накарате да отиде до изборното бюро (прилагайки тактиката на тоягата и моркова), не виждам как пък ще го задължите да пусне в урната  действителна бюлетина, което на практика ще  означава, че той всъщност не е участвал в изборите.
Не е невъзможно, разбира се, едно право да бъде разглеждано и като задължение. Но за това е необходима изрична разпоредба тъкмо в този смисъл на самата Конституция. Така например в Конституцията има разпоредба, която разглежда едно много съществено правно явление не само като право, но и като задължение. Това е разпоредбата на чл. 36, ал. 1: "Изучаването и ползването на  българския език е право и задължение на българските граждани." Тази формула "право и задължение" не откриваме в конституционно установената избирателна система. Там непоклатимо стои единствено правото и само правото на гражданина да участва в изборите и референдумите по своя собствена, а не по нечия чужда преценка. Тъкмо в това е най-съществената характеристика на субективното право - че неговият субект сам свободно решава дали да го упражни или не. Всяко отклонение от така очертаното правно положение на гражданите в държавата би било грубо нарушение на Конституцията.

Неуважителното отношение

към Конституцията е довело нашите знаменити законодатели и до друг правен абсурд. Те предлагат да се заличат от избирателните  списъци всички онези наши граждани, които не са участвали в два последователно произведени избора. Наистина не разбирам как един обикновен закон ще ме лиши от  предоставено ми от самата Конституция  избирателно право. За тия хора очевидно няма никаква разлика между текстовете на Конституцията и текстовете на обикновените законодателни актове. Това е повече от правна неграмотност, това е истински правен произвол.
Поставя се и твърде същественият въпрос кои бюлетини при задължителното гласуване ще се смятат в крайна сметка за действителни. Този въпрос е от изключително значение, защото от неговото решение зависи обемът на 4-процентовата бариера. При 3 млн. действителни бюлетини 4-процентовата бариера ще възлезе на 120 хиляди гласа, при 5 милиона действителни бюлетини тя ще възлезе вече на 200 хиляди гласа.  
Колко са ония партии, които ще успеят да преминат тази твърде висока вече изборна бариера? При относително ниската днес избирателна активност, когато изборната бариера е достатъчно ниска, се поставя въпросът дали например АБВ ще може да я преодолее, т.е. дали тя ще може да изпрати свои представители в парламента. Поставям въпроса специално за АБВ, защото АБВ е една от партиите, които гласуваха за задължителното гласуване. Как те не разбраха, че така режат клона, на който седят. Очевидно мъдростта им се намира под равнището на техния собствен изборен интерес. Но, както каза Путин, онзи, който е решил да се дави, няма как да бъде спасен.
Промените в Изборния кодекс вече са гласувани. Без всякакво съмнение те ще бъдат атакувани пред Конституционния съд. Не ми се иска да вярвам, че Конституционният съд ще се окаже под равнището на това зле образовано и социално неотговорно Народно събрание.
И накрая, без да ми е достатъчно ясно кой в цялата тази история е Юпитер и кой - вол, ще кажа: Юпитери почти нямаме, но волове имаме предостатъчно.

Властта се кани да похарчи още 10 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 302

/ брой: 230

Няма кандидати за летище Пловдив

автор:Дума

visibility 232

/ брой: 230

Иран готви екзекуция на шведски учен

автор:Дума

visibility 0

Испания ще се възстановява от пандемията до 2023 година

автор:Дума

visibility 158

Гутериш: Нашата планета е счупена

автор:Дума

visibility 126

Меркел се съмнява в евростарта на Скопие

автор:Дума

visibility 414

/ брой: 230

Бойкономика в действие

автор:Евгени Гаврилов

visibility 517

/ брой: 230

Антибългарщината на американската позиция

автор:Юри Михалков

visibility 572

/ брой: 230

Посмъртно за... живота

автор:Лозан Такев

visibility 355

/ брой: 230

Общината да сключи договор с творците

автор:Емил Янев

visibility 200

/ брой: 230

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ