Юни - месец на автомобилни годишнини

Преди 65 години - на 28 юни 1946-а, стартира серийното производство на ГАЗ-М20 Победа. За Победата е писано, та писано, има доста телесюжети и дори цял документален филм. И напълно заслужено! Този автомобил с право се смята за едно от големите достижения на съветската автоиндустрия. ГАЗ-М20 Победа заменя през 1946-а на конвейера "емката" - ГАЗ-11-73. В Горки тогава стартира производството на нов автомобил, който рязко се различава от предшествениците си. Колата е със самоносеща конструкция, независимо окачване на предните колела, предавателна кутия със синхронизатори. Всичко са произведени 235 999 машини, включително 14 222 кабриолета и 37 492 таксита, серийно правени от ГАЗ в периода 1946-1958 г.

За автомобила предвиждали два двигателя - шест или четирицилиндров. Първият бил модификация 2,7 литра и 62 к.с. на мотора на ГАЗ-11, който пък бил лицензионен аналог на мотора на Dodge D5. Четирицилиндровият двигател бил развит от него, но с отрязани два цилиндъра и намален до 2,112 л ходов обем, а мощността му била 50 к.с. Той бил доста по-икономичен и по-унифициран с двигателя ГАЗ-11, използван при камионите ГАЗ.
Именно рязката разлика на Победа от всичко, което до този момент е било усвоено от руската автопромишленост, става причина за изключително бавното усвояване на колата. Цели 20 месеца разделят времето от появата на първия опитен образец и началото на производство, което върви и доста трудно. Страната не е имала студен стоманен прокат за дълбоко щамповане. Няма и достатъчно опит в направата на щампите - по-голямата част от оборудването се закупувало от Щатите. По тази причина предните калници на колата се правели от две по-малко релефни части, които след това заварявали и рихтовали с оловен припой. Всъщност при производството на Победа е трудно да се говори за конвейер, по-скоро колата била правена на стапел с обходна технология. Общо от първата серия до октомври 1948-а са направени едва 1700 машини.

След краткото спиране на производството конструкторите и технолозите успели да поправят по-голяма част от недостатъците и през 1948-1949  стартирали модернизираните Победи, при това в нови, по-съвременно оборудвани корпуси, което рязко увеличава мащаба на производство. В 1949-а ГАЗ-М-20 и създателите му получават Сталинска премия.
От средата на 1955-а правели и ГАЗ-М-72 -много оригинална за времето си машина, обединяваща пълноприводно шаси, разработено на базата на това на армейския ГАЗ-69 с комфортното за времето си купе на Победа. Колата имала доста увеличен просвет и всъдеходни гуми. Производството продължава до 1958-а, а колата спокойно може да се смята за един от първите в света комфортни всъдеходи, категория, която спечели популярност едва в наши дни.
ГАЗ-М-20 става много популярна и дори е изнесена като подарък за братска Полша. От 1951-а Победа се прави по лиценз в завода FSO (Fabryka Samochodow Osobowych), под марката Warszawa. Там тя се прави до 1973-а със сериозни модернизации, като двигател с горни клапани и купета седан, комби и пикап. От 1956-а автомобилите се правят само с полска комплектация и са направени общо 254 472 автомобила - дори повече, отколкото са произведените оригинални победи.

"Мишлето" Fiat-500 на 75
Преди 75 години в средата на юни се е състоял дебютът на "мишлето" Fiat-500 - първият успешен малолитражен модел в историята на италианската фирма. Прякорът си Topolino /мишленце - ит./ Fiat-500 е получил на гребена на вълната популярност на рисуваните филми за Мики Маус.
През 30-те години на миналия век автомобилът в Европа си оставал доста скъпо удоволствие, достъпно само за състоятелни хора. Да се поевтини, без да се пренебрегнат техническите характеристики и естетиката на външния вид, не било съвсем лека задача. Един от първите, които успели с решaването й, бил инженер Данте Джиакоза (3.1.1905-31.3.1996 г.). Проект Zero A - бъдещият Fiat 500, станал първият проект на Данте, инженерът на който целокупният соцлагер беше задължен заради създаването на не по-малко прочутото Жигули. Авторството на двигателя на Fiat 500 също е на Джиакоза. Той избрал класическата схема с редови, четирицилиндров мотор с водно охлаждане, но го направил много малък с диаметър на цилиндъра 52 мм и по-дълъг ход на буталото - 67 мм. Джиакоза се отказал и от водните проходи между цилиндрите, поради което моторът станал на дължина едва 380 мм.
Първите автомобили, характерно за италианските машини до 40-те години, имали десен волан, въпреки че движението било отдясно, но по-нататък преместили волана отляво. Радиаторът бил монтиран зад блока, над картера на съединителя, а вентилаторът бил закачен за оста на генератора, което позволило да се използва само един ремък. Към рамата на колата моторът се закрепвал на две опори в предната част и на вилка там, където минава напречният ресор на предното окачване.
Джиакоза перфорирал лонжероните на рамата, както при пистовите състезателни машини, за да намали масата на автомобила. Това се правело за пръв път в практиката за сериен модел, защото се смятало, че оскъпява производството. Всъщност Данте се проявил като истински майстор на инженерния компромис. Не направил цялометалически покрив, трезво размисляйки, че в слънчева Италия може с успех да се използва частичен гюрук, както и не потърсил някаква впечатляваща вместимост и направил колата двуместна.
Успехът на автомобила бил обезпечен, той се правил не само в Италия. От 1936-а до 1947-а го монтирала с името Simca 5 френската SIMCA (Societe Industrielle de Mecanique et Carrosserie Automobile), израснала до производител от регионален дистрибутор на Fiat. Интересното е, че французите успели да усвоят производството преди италианците - дебютът на Simca 5 се състоял на 10 март 1936-а, а до края на производството били направени общо 46 472 коли. От 1937-а до 1940-а машината е правено в Германия от NSU-Fiat и били произведени 7000 броя. В Италия Fiat-500 се правел до 1948-а - 122 000 единици, след това в усъвършенстван вид с мотор 16,5 вместо 13 к. с. - Fiat-500B още година и в 21 000 броя. От 1949-а до 1955-а излизала рестилираната версия 500С - направени са 376 370 машини.

23-и юни 1902 - рождената дата на марката Mercedes
На 23 юни 1902 г. немският автопроизводител Daimler-Motoren-Gesellschaft (DMG) прави първата регистрация на името Mercedes като марка. Основателят на немския гигант Готлиб Даймлер продава първия си луксозен бензинов автомобил на султана на Мароко през 1899, a една година след това формира DMG в Канщат, Германия. През 1897 австрийският дипломат и бизнесмен от чешки произход Емил Елинек, изключителен ентусиаст на чудото на ХХ век - автомобила, си поръчва автомобил в Daimler. Скоро след това Елинек започва да продава колите на Daimler на членовете на висшето общество, сред които се движи непрекъснато и кара колите на различни състезания като Nice Week на Френската ривиера през 1899. Той участва в състезанията с псевдоним Mercedes - името на неговата дъщеря.
През април 1900 Елинек подписва съглашение с DMG да дистрибутира нова моделна линия четирицилиндрови автомобили и предлага за нея името Mercedes, усещайки, че с негерманско име колите ще имат по-голям успех във Франция. На 22 декември 1900, DMG доставя първия в света Mercedes на Елинек.
Знаменитата трилъчна звезда на Mercedes е регистрирана като запазена марка през 1909-а и се ползва във всички коли на Mercedes от 1910 година насам. Историята й е свързана със синовете на Готлиб - Пол и Адолф, които си спомнят, че като работник в Кьолн за Deutz баща им изпраща пощенска картичка с изглед от Кьолн, на която бил нарисувал звездичка над къщата, в която живеел. В картичката Готлиб бил написал, че звездата всъщност представлява блестящият просперитет, който ги очаква в бъдеще, когато ще има своя собствена фабрика.

30 юни 1953 - първият сериен Corvette
На 30 юни 1953-а, е направен първият сериен Corvette в завода на General Motors във Флинт, Мичигън. Колата е изкарана от конвейера от работника Тони Клейбър, получил привилегията да направи първото каране на колата, станала по-късно истинска автомобилна икона.
Най-"виновният" за появата на колата е Харли Ърл, започнал кариерата си в предприятието на баща си - Earl Automobile Works, което е работило по дизайна и купетата на специално предназначени за снимане на филми в Холивуд автомобили. През 1927-а General Motors наема Ърл да направи дизайна на модела LaSalle, Ърл обръща върху себе си вниманието с дизайна и на Buick "Y Job," определен в автоиндустрията като първия концептуален автомобил в нейната история. Дългото купе на колата предлагало такива иновации, като скриващи се фарове, електропакет на стъклата, въздушно охлаждане на спирачните барабани и др. През 1950-а Ърл отбелязва хет-трик с мадела Buick LeSabre, а през януари 1953-а представя последната си кола-мечта /dream car/ - Corvette, като част от пътуващата изложба Motorama на GM в хотел Уолдорф Астория в Ню Йорк.
Corvette е първият американски автомобил с покривни панели от пластмаса, моментално става хит и през първата година от производството са реализирани буквално от конвейера 300 броя. Всички те са бели кабриолети с червен интериор и черен гюрук. В колата е използван известният мотор на GM - Синият пламък /Blue Flame/ - 6-цилиндров, куплиран с двустепенна автоматична предавателна кутия Powerglide.